Имало едно време…една реклама, за едно мляко

Помните ли, къде е млякото?
Тогава ни караха да го търсим в пакетче с какао. Продължението на това рекламно послание май е … добър живот.
Къде е млякото сега ли?
За да има мляко трябва да има крави, защото млякото не се „снася” в картонена кутия в магазина. Това го знае всяко дете.
мляко3
В епизода днес по телевизора.
Имаш крава, гледаш Зорoff.
Един чичо убеждава в телевизора, че млякото ни е скъпо, изкупували го били за 50 ст.
Литърът се допълва с транспорт, логистични разходи, опаковка, производствени разходи, ДДС, търговска надценка и бонуси, централен склад.
Тотален спам.

мляко
Добро утро!
Нищо няма да кажа за лобизъм…даже не е законен, защото не е незаконен.
Тогава защо чуждото мляко е на сходни цени?
…to be continued…
Ашколсун `начи, отиваш в магазина, не си купуваш мляко, но дължиш пари. За кредити.
В следващото риалити едновременно по трите телевизора включиха агитките и Дучето, които пребивават в Гърмен. Обемът на агитките се допълва вероятно с транспорт, логистични разходи, опаковка, производствени разходи, надценка за фенове, бонуси, а сигурно е централен склад.
И тези разходи някой ги плаща, нали!? Защото партийните агитки не работят без пари.
Инак обичайната история за млякото е обяснена в една друга реклама, отваряш хладилника и ти обясняват как млякото се събира, проверява, изследва, опакова и след всички проверки стигало до нас…
И да не съм чула оплаквания, че млякото Ви е скъпо. Обяснено е, дори в рекламите.
Не търсете млякото, търсете къде са агитките.

мляко2

#КОЙ изплиска млякото!?

В държавата на тъщите, сървърите и ЧСИ

17k02obocw3pfjpg

В тази държава е позволено критиката да излиза в хумористични и забавни предавания или най-добре в карикатури. Ако човек е бил четвърт век вън и ако се подложи на безконтролна медийна консумация в опит да се ориентира в средата, със сигурност ще се намери в прародината на Содом и Гомор. Ако има само кой да му даде жокер, че Андрешко вече зарязва ЧСИ в блатото и всичко ще бъде наред.
Ето и няколко новинарски акценти от днес.
Кольо Парамов говори за някаква митична къща, където мнозина от политическия елит са се виждали с Цветан Василев и са били филмирани. И той го карал да извади филмчетата, инак му бил адвокат.
Единствената спънка за пускане на сериала засега била банковата тайна.
Продукцията ‪#‎ЧернотоТоНаВластта‬ засега май си я гледат тайно, докато си беседват и пазарят, далеч от хорските и медийните очи.
Интересно къде е този сървър. Главен Цацаров със сигурност знае, защото разказа отдавна за него, без да е сигурно в каква роля, на промоутър или като изпълнение на трудовия му дълг.
Тази тъмна материя обаче си има продуценти, но е дадено на малцина да знаят ‪#‎коИ‬.
В този момент е редно да дойде въпрос от залата, след като сме си платили не само билетите, но и за лентите от сериала дадено ли ни е да видим в надписите накрая ще изписани имената…
И кога ще е премиерата, че да свършва.
П.П. Пуканките няма да са безплатни и май ще са златни…
Следва: Сървърите на община Сопот предстои да бъдат взети от съдия изпълнител с личните данни на децата от училищата и детските градини.
Публична продан.
Андрешко води съпротивата.
Добрата новина е, че Азис пеел „Черната овца“. Споделящите тази новина съобщават още, че му било харесало.

… to be continued…

434211137_640

Гордея се с родителите на бебето от онази болница!

Не излязоха пред нито една медия.
Надявам се, че ще сменят името на бебето, за да не ги преследва медийната потеря в живота.
И умишлено не пиша името на бебето.
Я си представете само за момент какво щеше да им се случи.
Щяха да седят в студиото, за да чуем какво искат да ни кажат само след рекламите по…..
Можеше да попаднат в компанията на  политици по „обществена“ поръчка за повишаване на раждаемостта в България.
Вярно е, можеше и на по-свенлив подход да попаднат, но излизането от анонимност неминуемо щеше да ги качи на медийната въртележка на рейтинга, от която слизане няма.
Щяха да се заредят едни статуси на политици, едни цитати, които самите те няма как нито да разпознаят, нито да разберат.
Защото има Етичен кодекс…
Анонимността днес е единственото спасение за хората, особено от онези медии, които не са медии.
Я си представете, че порасналото бебе кандидатства за детска градина или за първи клас и родителите му чакат на опашката. Задъхан репортер се приближава и пита, има ли следи от …
Или пък друго, по „законите“ на сюжета боНба!111, ШОК!, ЕКСКЛУЗИВНО и пр. до какви висоти на въображението може да доведе редакторите пред компютрите.
Ами разследващите свеЦки експерти колко много думи могат да кажат например за облеклото и „фешъна“ на родителите. Какви изводи, какъв смисъл можеше да бъде изваден на бял свят и какъв рейтинг.
Ако четете тези редове и познавате тези хора, моля предайте им никога да не излизат от анонимност и да направят така, че бебето да расте здраво, свободно и обичано.
Господ да Ви пази!60932680

Миии, к`во да направим – пуснаха клипове

люти
Пускаме си разни клипчета из мрежата, тиражираме ги и отговор какво точно правим – нямаме.
Превърнали сме се в една голяма лична драма. Може и да не помните, но имаше по едно време един такъв вестник. Има го и още в интереДа, единственият вестник, който се прави само по писма на читателите под формата на изповеди.
За жалост сме се превърнали в търговци на без/отговорност в мрежата и си мислим, че по този начин изпълняваме гражданския си нагон. Защото това е нагон, далеч от всяка мисъл или усещане за отговорност.
Припомням, че и Народния съд това е правил, тричленките по улиците това са правили, а в медиите са произнасяли същите присъди.
Властите са наемали хора, за да докладват какви вицове се разказват, кой си е купил долари, за да вземе яйце от Кореком и други такива национално отговорни дейности.
Някои даже поискаха заличаване на подлостите, които са вършели някога в закон.
***
Те ни ги пускат, ние ги хващаме
и ги тиражираме.

И всякой тук сам си е медия.

***
Някои видеа ги пускат адвокатите, за да могат после да ги оспорват в съда.
От нас се очаква, като не знаем къде да идем, да дойдем на себе си. Дали това не е само една оптимистична теория за българския морал, #КОЙ да ти каже.
Верижката дела-отговорност, която е важна за всяко общество е тотално скъсана.
Лицемерието с клипчетата дето изтичат е стар национален навик за насочване на парата през свирката и после всичко да си продължи по нашенски.

Къде сме ние ли

Точно  върху кутийката от табличката с абсурдното нещастстие на хората, дето вечно се оправдават, че нищо не зависи от тях.
Пак сме тук и пак сме си същите, нищо, че се правим на други.
Станали сме продоволствени двойници на себе си, помните ли филма?

Мии, к`во да направя – пуснаха чушки...

Та така и ние…

Миии, к`во да направим – пуснаха клипове…

– Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! Цитатът е от 1984 година и филма „Опасен чар”.
Не е живот като на кино.
Нещо друго е и всички съучастваме.
Какво точно си мислят жените, на които предстои да дадат живот в момента например, какво точно си мислят родилите вече, които нямат обяснение за реакциите на децата си, какво точно си мислим тези, които четем призивите за мъст?! Какво си мислят родителите на бебето…тези въпрости е добре да си задаваме преди тиражирането на клипчетата.

Пускам клип

Тази продукция се излъчи със съдействието на медиите, които без критично мислещите хора няма как да бъдат медии.
Със съдействите на всички БЕЗОТГОВОРНО споделящи клипчета, които изтичат от отходния канал на онези с власт и/или пари и осигуряват бягството от отговорност за делата и документите си.

Ако не сте чули, с парите Ви се тупаме по косматите гърди с възгласа Булгар! Редактираме думички в декларации по целесъобразност, официално четем геноцид, но е написано масово изтребление.
От време на време Европейският съд пуска решения, че монополите и олигарсите не са от полза за обществото, ама ние сме заети с чушките.
Кога ще пуснат мисли или нагон за почтеност нямам данни.
Ако науча, веднага ще Ви известя…

Апчих!
На магнолия!
П.П. Поякога пускат чушки, понякога те са люти.
Слушайте внимателно какво пускат, лютите на Радой отдавна са пуснати.
люти 3

Министът на карикатурата и страховете на Мона Лиза

Тъй като японците са пуснали някакво влакче да лети, а КАТ спешно се нуждае от PR акция, но законите все им стискат в раменете, да глобят влакчето за каране с превишена скорост.
Поне рекордната скорост е установена.

влакче
Дан Браун да не мисли, да хваща влакчето и да пише история за едни министри със Севт III в Лувъра.
За Роулинг също има шанс да захлеби за поне 100 лева. Виктор Крум може да повика Хари Потър на помощ и част от историята може да е отварата от магнолия, с която накрая добрите да спасят министърът на карикатурата и Божо -професора от вампири.
Катнис Евърдийн* може да бъде наета за лобист по туризма. За да оцелее, тя трябва да свърже дюните с пистите. Може с няколко кабинка и чрез цифровите магистрали на свободния интернет.
Така ще се реши веднъж завинаги борбата за tv рейтинг.
Победителят ще получи правото да си празнува рождения ден в Гранд хотел България, както Вежди през 1996 г.
Игрите на антикорупция могат да станат най-търсената ситуационна комедия. Там шофьорите предлагат къде да бъдат поставяни камерите, ще се възпламеняваме от филмчета за високи скорости, родилките ще стискат заради свършили клинични пътеки, в детските градина ще продължи да се влиза по-трудно, отколкото в университет, а по телевизията излъчват ниско моралната продукция Игрите на гордост, без предразсъдъци.
Там, преди сто лета, се пее в една песен…
Редно е обаче да се възпееят дюните, които не са дюни, бетонът, който не е бетон и депутатите, които си заключват телефоните в сейф, за да не се портят взаимно на тайни заседания.
А Мона Лиза се чувства некомфортно и се мъчи да си спомни за Михаил Стефанов** и срещата си с него в далечната 1979 г.
Там някакви малоумни мечти се сбъдват след повече от 25 лета.
Там още търсят богатите, които да плащат по-високи данъци.
Останете си със здраве и една българска магнолия от мен.

330

* главната героиня в „Игрите на глада”
** човекът, който нарани Мона Лиза у нас

Деца НЕ играят вън

pismo
Дяволската кутийка телевизор излъчва различни картинки, както всяка сутрин.
Някакви социолози обявяват края на медения месец на властта с обществото. Други хора коментират защо рецидивисти живеят вън и съвсем не на игра бият и убиват.
Децата ни не играят, а бягат вън.
#КОЙ,  #КОЙ,  да ни каже, говорете с децата си!?
Откога не сте си говорили с децата за забранените плодове едва ли повечето помнят. Или тези, дето помним сме малцинството, врякащо отчаяно из социалните мрежи.
Да се върнем на дяволската кутийка и сюжетите, които излъчва.
Издирва се 15 годишно момиче избягало от вкъщи.
Ако полицията не се забърза със сигурност следва социален взрив.
Историята се е случвала навсякъде и е банална. Момичето е в ново училище, единият родител е на гурбет, а бягство най-вероятно е протест.
Историята се е случвала преди, сега и в бъдеще ще се случва. Мнозина сме участвали дори в такива истории…
Защо тогава даже не ни хрумва да спорим не за края на историята, а дали колкото повече, толкова повече говорене по Мечо Пух ще помогне.
Минаваме на друг телевизор.
Там един патриотичен политик пита защитилият се гражданин жертва ли е или нападател. Няма#КОЙ,  да попита обаче гражданинът от кого е „лицензиран” да раздава правосъдие.
Истината обаче е, че полицията доскоро беше заета да пази на жълтите павета от свиркащи граждани. На другите гражданите проводиха керван гастролиращи жандармеристи.
В това време, „бизнесът” си наемаше фирми за охрана, а охраната биеше хора.
Трима от тях пребили 52 годишен човек във Варна.
Да, точно в морската столица.Извършителите са с чисто съдебно минало.
#КОЙ,  пусна лъжливата новина, че човекът е клошар и защо всички НЕ знаем. #ЗАЩО се запали Пламен Горанов?#ЗАЩО не беше допуснато да види някой, на когото обществото ще повярва после. Но и за него #няКОЙ пусна в началото информацията, че е наркоман.
Знаем, че във Варна има нещо гнило, че се пускат грешни информации, чуваме,че защото някой е уж клошар или уж наркозависим видите ли, май няма право на живот. Чуваме и не протестираме…
Сменяме програмата на дяволската кутия и виждаме протест за учична лампа.
Хората живеят в тъмнина от години, местната власт си решава къде да бъдат осветени частично.
Жители ходят с фенери в столичния район Люлин. Не, това не са някакви последователи на Диоген, не търсят човека. Пазят се от #няКОЙ, който се крие в тъмнината, за да ги ограби например.
Новините
Хората, които пазят гората и хората, които режат гората ще протестират отделно.
Хората, които изнсят дървесина също щели да протестират. Естествено и те отделно.
Скандал между Елтън Джон и Долче & Габана нямало, певецът е засечен от папарак с тобрбичка, май правел реклама.
Папараците им са по-добри от параците ни.
Чакаме името на… новия шеф на ДАНС
Три годишно дете пуши,
ДАНС търси авторите на клипчето в социалната мрежа, репортерите им свършват работата и говорят с извършителите.
И ако си мислите, че проблемът с децата и възрастните е нов и заради Адам Смит и невидимата ръка на пазара грешите.
Видими са ръцете и с в управлението. Затова завиждаме на румънците. Техните прокурори нямат проблеми със зрението, не губят тефтерчета и не драскат по тях.
Проблемът е вехтичък, гледали сме го дори на кино.
Проблемът не е, че сме бедни.
Проблемът е, че сме отговорни приоритетно към ритуалите на демонстрациите. Сменят се само  ритуалите на лъжите. Досуш като куче-касичка или каквото и да било касичка.
Не говорим, спрягаме нещо си, правя се, прави се, правим се.
Няма значение дали става дума за соц-ът без свобода и кривият пазар на олигархията.
От малки ни учат на това.
Ако нямате време да си припомните Деца играят вън, чуйте само първите диалози. После, ако случайно пътувате в трамвай или рейс заслушате се #КАК родители и деца си говорят.
Съвсем същите са си.
И не се оглеждайте за камъни, дето да метнете към журналистите. Те показват това, което сами сме си избрали.
Някъде може би щяха да организират кампания за връщането на избягалото момиче с жълти панделки. Някъде институциите помагат на гражданите да се самоорганизират, с ритуали. У нас ни провождат тролове…
У нас, някой си от родата пише в профила на изчезналото дете, че няма да го бият и ще го пуснат да иде при баща си в Испания. #НиКой не спира тези хора да правят глупости.
Ето какво е написал вуйчото в профила на момичето: Ками, моля те, ако прочетеш това нещо, ме послушай. Всеки греши. В случая ти си сгрешила, че си направила така. Моля те, прибери се. Аз ти обещавам, че никой няма да те бие, не искам да те е страх. Само се прибери. Дано си жива и здрава.
Над написаното моля психолога в училището, както и полицаите или шефовете им да се замислят. Ама хубаво да се замислят какво са казали на близките на момичето…
Ето как сме говорили, говорим и ще говорим на децата си на кино. Реалността е далеч по-глупава и груба.
деца

Особености на българско национално чадъроползване

Българският чадър е все още неразгадана енигма.
Немалко усилия бяха употребени, за да се изчисти метафоричното значение на един чадър, който не бил употребен на моста Ватерлоо в Лондон.
images
Сетне, българскит чадър се превърна в символ за провалени политически реформи.
101897_1
Доста често той се използва нагло и буквално с милитарстични цели в уж невоенно временни времена.
product_3324
По правило, оръжието се взема на „въоражение“ и от гражданското общество.
chadur
Медийната му употреба често се свежда до осветяване, макар да е елементарно, че чадърите не светят. Но има исторически източници, които нашепват пожелание – изгори, за да светиш.
9Od7yoDgk3PgfIcSvt7VX6ME19tx0bxi
Утвърден принцип е за чадърите да има осигурен стабилен политически постамент. Осигурява се чрез натиск или кебапчета.
216

Освен стабилност, чадъроползването има нужда от опасно сложни връзки. Последното за нуждите на приемствеността във властоупражненията.
1539_b

За да бъде разбрано българското чадъроползване често са нужни нетрадиционни геометрични модели.
-vetroustoichiv-chadur
Говори се, че важен национален цвят е жълтия.
Umbrellas2A
За тройно критични се считат следнините употребявани модели.
samsonite-166_00_001_01_01_0309
Обикновено, притежателите им се промъкват в гръб и атакуват политическата стабилност по меркантилни съображения.
ef9db2bcb2d637fe939ad6b401bf0bd0_big
Въпреки преднамерено натруфената политическа употреба, все пак чадърите не са това, което бяха. Безотговорни граждани опитват да наложат двойната им употреба в опит за летене.
letiasti_chadari
По света чадъри се използват като легално средство на очовечаване на социалната среда.
924-1
У нас се използват като васално средство за лицензирана печалба.
430x299
Разбира се, срещат се и креативни прояви, колкото за целите на доказване на правилото.
umbrella2
Всичко, което искам да Ви напомня е, че независимо от политическите прояви на чадъроползването или точно заради това е добре особено през март да ползвате чадъри.
Докато не са ги забранили.😉

Политиците говорят

мълчанието

За разлика от дипломатичния политически ефемизъм – хората говорят, а политиците се съобразяват с тях.
Сигурно защото кои хора да говорят като граждани или експерти е непосилен избор за политическата класа, пък те си имат копчета за медиите. За някои други власти – също.

Какво казаха политиците в телевизорите, без да броим напомнянията на финансвоия министър Владислав Горанов към депутата Мая Манолова, че само тя може да печати пари и дупликата, че ГЕРБ могат да печатат дълг и бюлетини.

Никога не сме използвали ресурса на управлението по време на делата, каза Цветан Цветанов.
Толкова лесно ли гравният прокурор може да бъде подведен? /въпрос от студиото/
Не са ме галели, когато съм бил в опозиция или на власт. Времето те прави много по-силен. Никога не използвай методите на опозицията.
А за ратификацията на дълга, работата е свършена в почивките при срещи. Всичко е въпрос на оптимизация и прецизни сметки.

Изобщо развръзките в политическия театър се извършва в кулоарите. Толкова по-жалко, че няма включени риалити камери там.
Човек да се зачуди дали къщата на онзи брат, дето вижда всичко не е свободна за целите на управлението.

Всичките скандали в държавата са тръгвали от ДАНС според Цветан Цветанов.
Плаващите мнозинства ще продължават. Политическият автомобил е добре комплектуван с резервни части. Докога Патриотичният фронт ще участва не се знае, то е въпрос на политическо осъзнаване колко власт имаш. Трябва да се зададе въпросът дали политическият лидер на АБВ е е бламиран от парламентарната си група, според Янаки Стоилов.

Това палачинки ли са? /въпрос в студиото/
Георги Първанов поиска да се извини на избирателите, защото изявленията не са били ясни. Това гласуване на групата е грешка. Става дума за разминаване, но това не е оправдание. Хората си мислят, че обещанието на финансовия министър има ролята на ратификация.
Хората трябва да знаят какво се случи в парламентарната зала, групата е единна, но политиката на партията бяха пренебрегнати и ще поставя оставка пред Националния съвет на партията. Театър би било ако Първанов обяснил, че гласуването е победа. Трябва да бъде искан вот на доверие от Националния съвет.
Позицията на Ивайло Калфин е морална. Различията са политически.
Да бъде „помолен” Ивайло Калфин да напусне правителството е крайна мярка.

Аз игри не играя, ние водим принципна политика.

Вие можете да не играете, но друг да играе. /Реплика от студиото къв Радан Кънев/
В директно включване поканените някои политически сили не се явиха.
Някои се явиха.
Жельо Бойчев от БСП лява България и Валери Симеонов от Патриотичен фронт бяха дошли рано-рано в парламентарните кулуари. Последната грижа на последния била от къде са изпаднали, защото не били партньори. И двамата задаваха въпроси към Радан Кънев. Симеонов в кулуарите бил си казал други неща с него, а Бойчев се чудел какви са мнозинствата в момента. Как ще излязат от залата на парламента било важно според Бойчев, който напомни на Кънев, че бил казар вчера нешо подобно.

През съдебната реформа и перз властта щяло да стане ясно дали Движението за права и свобода искали да се върнат във властта. Няма ново мнозинство, няма промяна в позицията на Валери Симеонов, мотивите му водят до гласуване за, а не за въздържал се, отвърна Кънев. Който не прави компромиси е в кюшето на политиката и нищо не променя.
Много компромиси ви се събират. /Реплика от студиото/
За да се промени нещо в политиката трябва да се правят компромиси.
Покрай участието на Ивайло Калфин било приемливо за Патриотичния фронт доколкото да ограничава „майчинските” за повече от три деца, за да могат „циганките” да не печелят от раждането на деца напомни Валери Симеонов.

С какво ще печелим туристи и какви „транспорти услуги” във въздуха ще ползва властта още бе дискутирано. По-рано бе припомнено за джипа на една независима депутатка, който стои паркиран по странен начин в един МОЛ.

Една оставка беше предложена в ефир. В останалите пояси на публицистиката и новините ще разберете реакциите. Ведна га след женските предавания и сапунените сериали.
В рубриката „Помогни си сам” говорят хора, които са си направили сами тротоар, властите не се интересуват, а шофьорите рушат изграденото. Някакъв кмет също се появи и се оправда с инфраструктурата. Работел ежеседмично от 2011 година. Калта и локвите се видяха.
Къде са набутани хората, които си нямат партии вече отдавна не е ясно. Те са мнозинство, с което никой не намира за нужно да говори.
Защото са склонни да задават въпроси за необяснимите компромиси.
Дали задължителното гласуване ще промени нещо никой не може да каже.
С тези хора трябва да се говори.
Не да бъдат преследвани, обаче това е друга тема…
Както е тема и това, че Европа не намира с кого във властите да говори, а наблюдава случая КТБ.
без

Администрацията и хората *

Човек и добре да живее, един ден започва да си търси акта за раждане.
Естествено, тази изнурителна история завърши с неуспех и поех на път към общината, в която съм се родила.

Това разбира се е трудна работа, докато се установи коя е напоследък. Разбира се, луксозната услуга човек да провери коя е административната единица, от която да поиска копие на документа няма.
И така в 9.30 сутринта попадам в съответната община. Усмихната служителка поема личната ми карта и се отправя в незнайна посока. Връща се и ми заявява, че няма данни за такова раждане. Аз прихвам и отговарям, че нямам съвсем ясен спомен за събитието, обаче имам свидетели.
Тя усмихнато ме прекъсва и казва момент. Говори с някого по телефона, записва си нещо на едно листче и ми го подава с указание къде да отида.
Поемам към точната административна единица с един луксозен трамвай. Споделям снимки в социалната мрежа и докато още се возя, получавам като отговор сходни снимки от Германия.
ббългарски трамвай

ггермански трамвай

Със съжаление слизам от трамвая в студа вън. Качвам се по стълбите, няма асансьор, отивам на гишето, където вече за моя изненада ме очакваха. След 1 минута получавам документ, за да го видя и одобря.
Разбира се, одобрявам, правя две крачки, плащам си таксата и получавам в плик документа с указание, че квитанцията съдържа лични данни и не бива да я хвърлям в кой да е контейнер. Благодаря и се отправям към изхода, където има цветни контейнери. Чак тогава разбирам смисъла на предупреждението. И още повече се замислям за ролята на човека в администрацията.
Всъщност, акта за раждане ми трябва, за да ми бъде издадено свидетелство за съдимост,такива са правилата.
Поемам към съдебната власт. Стигам до бившия столичен нотариат и минавам през КПП, като граничен контрол. В прекия и преносен смисъл на думата.
Вътре се щурат разни хора, но аз решително се насочвам да изпълня дословно инструкциите, които са ми дадени. Вземам формуляр и опитвам безуспешно да задам въпрос колко да платя за експресна услуга. Нареждам се на друга опашка, на която пред мен са 7 човека за две гишета. В това време двама приятно разсеяни чичковци се опитват да минат отпред.
Стигам до финалната трета опашка, на която получавам заветната хартийка, че не съм осъждана.
За какво Ви описвам всичко това ли… всъщност имам въпрос констатация.
Кой по дяволите държи четвърт век администрацията в състояние на аутизъм и не иска едната да си говори с другата?!
Бог да поживи двете служителки в общините, Бог да помага на хората, искащи справедливост или най-елементарна услуга от съдебната система.
Това е моят личен доклад по партньорския механизъм вътрешен ред и сигурност.
А според един художествен образ, България прилича на котка. Та пишете тази история котешка с щастлив край.
Европа
––
* eдна действителна история

Битовите решения стават политика

Например сметката за ток можем да използваме, за да я поставим между вратата и корпуса на хладилника и да затворим вратата. Ако не успеем да я изтеглим, нямаме проблем с изолацията. Сега няма да спорим какви са изолациите на хладилниците, дето се продават и изобщо възможно ли е да бъдат сменени. Опитайте да смените изолацията на хладилника си и ще разберете доста неща.
Липсващото последно изречение става кривата на партийната политика, която преди време беше назована чия е в Конституцията. На съвсем битово ниво девизът – всичко в името на човека, беше дешифрирана във виц – знам името на човека.
Има ли нещо ново?
Еленко Божков, бивш експерт в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране подходи графично и нарече начертаното кръгчето – торта. Можеше и пица, без маслинка, но да не спорим.
Двадесет процента от тортата се падали на хладилниците и фризерите, затова експериментът със сметката за ток бил важен. Както и да има пердета, които да спират топлината в дома. Добре е освен това хладилникът да бъде далеч от печката и стените, например в средата.
То така или инак в българската политика хладилникът се бори с телевизора, обаче малко авангардно е по телевизора да се мести хладилника в центъра на къщата.
хладилник
Къде да бъде поставен президента още беще умувано по телевизора, заради вчерашния отчет, която институцията направи. Този анализ мина освен с цитати и с елементи на гадание. След 2014, която беше годината на гражданската енергия и управленския застой, каква ще бъде 2015, дали на реформите.
Защото за България имаше опит за налагане на избора Европа или Евразия. Ясно си спомням, че отдавна направихме този избор, но може и да бъркам, знам ли вече…
Защото има и гласове, как президентът трябва да си стои на платформата и да успокоява хората, гневни от сметките за ток.
И защото дори в Германия вече има практикуващи на протести и контрапотести.
Нещо като рубрика, която присъства постоянно на източния фронт.
На политическия фронт, който няма как да бъде представен в географски посоки няма нищо ново.
бодлива тел
Една заместник министърка стана секретарка, за да удържи обитавания държавен апартамент от 12 години. В тези 12 години има купен апартамент в Ботунец, заменен за такъв в престижния за живеене квартал Изток за едната дъшеря. За другата е купено ателие в луксозна сграда със затворен достъп. Имотът брокери оценяват на 464 000, купен е за 95 000, сума по-малка от данъчната оценка. Каква ли държавна такса е платена? Как е купен, като в данъчната декларация са обявени 20 000 лева не стана ясно. Тук се спазва традицията на липсващото последно изречение, поради липса на отговор. По законите на бюрократчините национални особености в контактите на четвъртата власт и останалите. Не помните ли, връзката между телевизора и хладилника е много близка, те се явяват по избори.

телевизор въру хладилник
Ясно обаче стана, че политическата действителност е ситуирана на базата на партийни обръчи. Професор Людмил Георгиев е психолог, защитил дисертация на тема „Психичната съвместимост и общата теория на брака“ и разказа по този повод един виц за една жена.
Защо ми казват, че съм уличница, като другите не ходят по покривите.
Професорът и бивш член на ръководството на Движението за права и свободи.
С този виц вероятно трябва да си обясним другата крамола, каято се състоя пак в един от телевизорите. Всяка сряда ДПС изчита уволнените си кадри от трибуната на парламента. Цвета Крараянчева пък обеща да пуска музика и да става права. Накратко рубриката можем да наречем премерване на калинките, за радост не беше обещано да бъде постоянна. Надеждата обаче е плаха, защото политическите рефлекси са съврзани предимно с хорови крамоли, отколокото с търсене на решения.
На този фон, дискусията ще има ли осъден политик за корупция е скок в дълбокото, като никой не знае колко е дълбоко. Но пък вече е ясно кой пази картините на Цветан Василев, които прокуратурата премести в Националния исторически музей.
Бойко, Мая и Цветелина са кучетата, които Божидар Димитров е „назначил” да го правят. Историите на агент Тервел-Кардам пък са разказани в книгата „За кожата на едно ченге”, която т.н. професор рекламира.
Ако направим една подредба, по правилата очертани от всички цитирани истории, вероятно президентът трябва да стои в средата на кухнята, редовно да бъде тестван с хартиените сметки за ток за добро уплътнение. Заместник министърата, която стана секретарка, за да си запази държавното жилище трябва да си пусне пердетата, за да не излиза топлото от дома и.
Политиките трябва да се разказват като вицове, обясняващи народопсихологията ни, а в парламента да се четат списъци с героично уволнените партийни чиновници на музикален фон и със ставане на крака.
В този разказ не знам дали има предвидено място за телевизора и останалите медии, независимо от носителя им.
Понякога там могат да бъдат видени, чути или прочетен и други истории.
Например, че спортът не трябва да взема, а да дава на държавата, както очевидно се случва на клуб Малееви. Според Юлия Берберян е добре не държавата да налива пари, за да търси талант, а в клубове да бъдат обучавани всички, за да бъде изваден таланта от тях.
А когато по телевизора съобщят, че има осъден за копупция, търговия с влияние или дори корпулентно и недоказуемо присъствие в политиката на някое лице, може бе телевизорът ще намери мястото си в бита по законите на битовите решения в политиката. За медиите също.
Инак, хората ще гледат на тях като на невъзпитан домашен любимец, без хигиенни навици. Въпрос на интелектуално-политическа илюзия. За беда, изглеждаща изумително достоверно и крайно несправедливо за хората.
За всички хора.
И не ми придиряйте за медиите, вървете да пъхате сметката за ток и да си тествате изолацията на хладилника. Защото ни казват, за какво Вие е телевизор, като изолацията Ви не струва.
Не аз измислих схемата за явяващите се по избори телевизори и хладилници. Те сами си го измислиха, защото битовите решения станаха политика.
хладилник`
П.П. Не отваряйте безцелно хладилника, харчи много ток, не съм сигурна дали по телевизора се вижда дали една ябълка е гнила, но е редно да знаем ябълката гнила ли е, за да си я поръчаме с бюлетината.