Демокрацията на пържолите – една продукция на премиера Б.Б.

„Къде е он`я, якия/т/ касапин?“

Така се награждава преди заседание на МС. Цитатът плъзна веднага в мрежата и шашардиса публиката.
За протокола, става дума за награждаване на лекарите, участвали в спасяването на пострадалите на летище Сарафово.

С цитираната реплика, премиерът вероятно искаше да покаже пристрастие към един от докторите. Чуват се и реплики от снимащите…”извинвай, ама…”

http://video.bgnes.com/view/36058

Този епизод ме върна ден назад, към един цитат, който прочетох при Любослава Русева.

https://www.facebook.com/luboslava.russeva

„Бойко Борисов ще влезне в историята като добър и всеодаен държавник за съответният период. Крайно време е да престанеме да хулиме родината и държавниците си… Който не е доволен може да напусне страната. Никой не го спира. А тези които само мрънкат и не допринасят нищо за подобряване на нещата, хулят родината с обидни думи трябва да и се отнеме гражданството и бъдат експулсирани от БГ.“ – това казват комсомолци на ГЕРБ и продължават:

Такива хора без грам патриотисъм и 4уждопоклонни4ество могат да си изберат друга държава и да не се прибират по-ве4е в България. Ние нямаме нужда от такива мринка4и и бездейници които разлагат морала на държавата и дават лош пример. Хяма друга държава с по збъркан народ от този в момента. Да се надяваме 4е Бойко Борисов няма да е последният български премиер. 4ужди интереси и сили ще ни погълнат скоро или изгонат в 4ужбина и ако не осъзнаеме проблема няма да съществуваме в скоро време като нация и държава. От нас зависи дали ще съществуваме като държава. Затова основно задължение на всеки българин е да намери на4ин да действува за подобряване на нещата с действия а не с празно мрънкане. Никой няма да ни помогне. Сами трябва де се бориме и цивилизоваме. Ина4е сме загубени.”

Цитатите са напълно автентични като съдържание и правопис. Има и още много.

Стилът да ви е познат?

Когато премиерът мисли в хоризонта на пържолите, дори когато става дума за човешки живот…се раждат всевъзможни „бисери“.
Не знам дали това е нормално…за премиера.
За нормалните хора обаче би трябвало да е категорично недопустимо!

Да се чуди човек в каква подменена реалност живеем.
В такива случаи, на децата четем басни. А дали не и на себе си?
По този повод от вчера се върнах към Фермата на Оруел, антиутопията от далечната 1945 година.

Това е една затънтена ферма в дълбоката провинция, където се случват необясними неща. Разбираеми само на шопар с награда.

Сигурна съм обаче, че бомбардировките с такива цитати са причина описаните, като алегория животински правила да ни звучат някак…

Ето ги и правилата, въведени от животните.

  1. Този, който ходи на два крака, е враг.
  2. Този, който ходи на четири крака или има крила, е приятел.
  3. Животните не носят дрехи.
  4. Животните не спят в легло (добавено след това: с постелки).
  5. Животните не пият алкохол (добавено след това: без мярка).
  6. Животните не убиват други животни (добавено след това: без причина).
  7. Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите. (След изгонването на човека и налагането на новия ред във фермата логично се стига до животинския хепиенд.)

След като може да си говори с Меркел и Обама по телефона, по аналогия предполагам, че авторът на най-крилатите цитати днес би могъл да се справи с една песен…

За протокола:

Огромно надуваемо прасе летя над лондонската електростанция Battersea мниналата година на 26 септември, по повод преиздаването на 14 студийни албума на британската рок група Pink Floyd.
Изкуственото прасе с дължина 30 фута (9 метра) и ширина 15 фута (4,5 метра) бе надуто с хелий по изгрев слънце специално за събитието, което се провежда 35 години след излизането на обложката на албума Animals на „Пинк Флойд“, на която има подобно летящо прасе.

Досущ, като в антиутопията на Оруел и прасетата на Pink Floyd показват талнант да манипулират.

Не съм сигурна, че ролята на кучетата на прасето ни прилича. На мен лично ми стиска в раменете да съм свидетел на претворяването в живота на една антиутопия.

Не ми е кеф някой ден да доживея да ме предложат за награда – „пържолки”. Изобщо банално нарушавам още първото правило – искам да ходя на два крака. И не само. Не държа да осчетоводявам плочките, по ми иде отвътре да зяпам облаците. Сигурно, за кучетата това е едно безполезно занимание…Кучетата, които искат на такива като мен да бъде отнемано гражданството.

Та ето я и песента…За всеки случай с превод.

Нито искам да съм кучето от крайния квартал, нито едно от кучетата Му.

Не ми отива на…разума.

http://vbox7.com/play:c1fef8da&al=2&vid=4725231

 Моите кучета са също като българите – трябва да се държат изкъсо