мече с кръпка

Николай Добрев – бивш директор на Фонд за лечение на деца в чийто мандат бяха върнати над 25 милиона лева в държавния бюджет

Георги Първанов – докато в неговия мандат на президент се връщаха пари в бюджета, той тържествено беше патрон на Българската Коледа

2011 година – МС и Бойко Борисов гласуваха лимит от 180 хил. лв. през юли, по късно тържествено отмениха решението си, в това време почина едно бебе, много други деца бяха лишени от подкрепа.

През декември ГЕРБ отхвърлиха предложението парите от глоби на депутатите да отиват във Фонда за лечение на деца, вместо да се връщат обратно в бюджета.

Няколко часа по-късно председателят на групата Красимир Велчев заяви, че ГЕРБ все пак ще приемат предложението, но друг път и това не трябвало да се прави с “явен популизъм“.

Споням си и за едни бонуси, които трябваше да се върнат и пред камерите беше казано, че ще  бъдат дадени във фонда. После …

После стана, както преди.

Родителите разчитат на смс-и или дарения. Дарителите избират да стават ангели, пращайки смс-и.

Родителите са принудени да се кланят на политиците, за да получат достъп до моите и вашите пари, които сме заделили именно за тях. В това време сме принудени да платим на провайдера – вероятно своеобразен данък „фонд -политици на власт”.

Фондът за лечение на деца е доброволна солидарност на обикновени хора, които даряват всеки месец по ведомост или по друг начин. Техните дарения обикновено подсещат политиците, че могат да източат малко рейтниг с показно дарение.

Работи ли обаче добре този фонд, под патронажа на разноцветни управления.

Отговорът е очевиден. Политиците подменят волята на дарителите за свои собствени нужди.

Какво тук значи един детски живот?

Какво прави овластеният чиновник с волята ни?

Подменя я и укоризнено коментира колко не  прави сме .

Ние имаме единствено правото  да пресмятаме колко разноцветни чиновници в годините дадоха всичко от себе си, за да провалят идеята за благотворителност.

Именно тези чиновници в годините превърнаха Фонда за лечение на деца в чужбина в самодостатъчна система, която зорко следи за своя интерес.

Какво тук значат някакви дарители?

Чиновниците по удивително нагли начини изобщо не се интересуват, че  ги има, защото има дарители. Дарителите даряват за да има здрави деца, а не те да имат добри и сигурни заплати. Не, за да „угаждат” на нуждите на политическите си патрони, пуснали ги с балон там, за да „услужат” и върнат пари в бюджета, да предложат „лимит” и всякакви други геройски бели.

Е, от време на време ги уволняват, но какво от това…

Как се обяснява необяснимото на чиновник?

 

Родителите имат право да искат от тях, защото ние дарителите сме им дали това право с даренията си.

Всякакво друго словоблюдство, трябва да се „излъчва” по медиите с червена точка. Защото съм сигурна, че липсата на морал не се различава от порнографията. Напротив, по-страшна е.

Чиновникът може да има само правото да пита суверена и да му обяснява. Толкова.

Не да раздава присъди и да подменя волята му.

Присъдите трябва да ги произнасят хората, чрез медиите или чрез протести. Колкото по-свободни са да го правят, толкова по-добре за срока на годност на всякакви чиновници – висши и нисши.

Унизително е държавата да не ни дава право да си помагаме, помагайки и` в крайна сметка да изпълни  задълженията, които не може да изпълни.

Реалността обаче е друга, разноцветни гастрольори не ни разрешават да го вършим, за да им целуваме ръка.

Как в крайна сметка се напасват рейтингите у нас? Според волята на властта и някои малки и не дотам малки нейни блага?

Аз тази гора, за да не кажа джунгла, нито я познавам, нито искам да живея в нея.

И бозата, как някой ми е платил, на мен или на останалите недоволни е наистина…голяма боза.

Истината е, че се извършва подмяна.

Навсякъде и във всичко!

Да, трябва да има различни гледни точки, но това не бива да е самоцел. Когато има подмяна, гледната точка на този, който подменя трябва да е съразмерна с моралната и`нищожност.

Едничкото, което ни остава е да направим график за протести на „Орлов мост”. Имам усещането, че за няколко мандата напред ще е трудно да се намери време за всички протести, които сме длъжни да организираме, за да приучим някак политиците по метода на Павлов, че волята ни не бива да бъде подменяна.
Защото ако един поне от изброените по-горе беше зачел волята на дарителите, провайдърите…нямаше да се отчетат на когото трябва, нали?

Не обичам клишето – брутално е, но другите, за които се сещам не е прилично да бъдат написани.
Не, не се заяждам, но някак, когато искам да помогна някому си мисля, че не е редно да ме карат да пращам смс-и, освен ако по скалата на Дянков, съм длъжна да пълня бюджета, защото съм човек и искам да помогна.
Нещо, което мнозина правихме, за да станем ангелите на Ади…и изведнъж ГЕРБ тържествено направи дарение…и надлежно ни уведоми за това.

Изобщо крайно време е да има морален ценз за политици.

Заради нашите деца.