Ако за вашето здраве прагматизмът, реализмът или …цинизмът са полезни, подозирам, че следващите редове ще навредят много на бюджета на времето ви.

Така, вече сме по-малко.

И предполагам, че въпросът с яйцето и кокошката и кое е първото, можем да го прескочим. Няма да спорим, че в началото беше Дядо Коледа.

Преди доста години опитах в репортажи да го потърся по сезонен повод. Няма да скрия, че там, където го потърсих…не го намерих.

Потърсих го в храма. В няколко храма. В различни храмове.

И с удивление установих, че  добрия дядо беше заробен от …икономиката и политическата норма, дори в храма.

Тогава си помислих, че ако сменя държавата вероятно резултатът ще е друг.

Не ме разбирайте грешно. Не съм объркала сезона. Само изпадам в крайно глуповатото изумление защо не сме честни със себе си. Не разбирам защо объркваме приказката и приемаме ерзац „дарове” по никое време от бездарен римейк.

Вярно е, че доброто побеждава само в приказките и приемам, че има известна доза нелепост да издавам, кой се прави на добрия дядо по никое време.

Обаче много са…А тъпото е, че накрая ни пращат и сметката…за даровете си.

Подмяната…как се случва за всички ни?

Защо има пожари? Да питаме „Малката кибритопродавачка”. От нея имаме шанса да научим нещо много важно.

По по-късно великолепно събрано в мерена реч от Жак Превер…Три клечки кибрит…

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев

Защо има договорки за цените?

Защо се оказа, че според КЗК,  Лукойл няма господстващо положение на пазара?

Защо се плащат високи цени за лекарства и така мнозина остават лишени от лечение…

Защо в крайна сметка циклят всички системи, основани на солидарност…

И може ли у нас да има приказки, които са истина, които да бъдат заснети във филм и в крайна сметка да ни дадат доказателство, че човешкото не е проява на глупост или, че честността не е особена форма на мазохизъм, в резултат на който всеки позволил си лукса да е такъв, задължително ще бъде принуден от шушукащото общество, което инак трудно заявява позиция … ще бъде натикан, където му е мястото, в ъгъла  на маргиналите.

Защо някак естествено приемаме подмяната на хората с качества, в името на усреденото…дали неучастващите в Олимпиадата волейболисти били гледали мача с Полша. Сигурна съм, че не само са го гледали, но и са викали за нашите. Защото в малка страна, като България, всеки човек е от значение, дори тези, които са идеалисти!!!

Баналното обяснение е, че винаги хората, чрез делене са опитвали да „извоюват” предимства за себе си.
„Българи- юнаци!”, обаче защо не всички…и кой определя ролите. Защо е ясно и прозрачно, но какво от това…

Там, в средното чудеса стават по-рядко, но пък…знам ли. Понякога стават, обаче то е и заради отстранените заради дребно и недотам дребното продоволствие на конюнктурно силните.

Кабаре или по-сериозен жанр? Не бива да има такъв избор. Няма как да живеем само с кабаре, както няма как да се случи и другото. Защо обаче се случва основният ни фон да е чалгата…

Когато няма справедливост, обществото се отчайва…А какво по-добро за тези с управленски нагон…отчаяните хора са притиснати да се продават…евтино.

Немислимото за тоталитаризма – да извикаш „Долу!”, е нещо старо.

Но пък, старо наричане за щастлив брак повелява – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо…синьо. Не е българско и е по-старо от цветовите политически разграничения.

Всъщност, не зная защо по никое време ми се прииска да ви убеждавам, че Дядо Коледа го има. Също толкова нелепо, колкото и образите на приказките от детството, също толкова често, колкото и приказките изплуват в  съзнанието ми, като антипод…антидот за реалиите.

Кой днес убива приказките?

Някога олимпийските игри са измислени, за да има поне за известно време мир…и за да има повод хората да полагат усилия да бъдат наистина добри.

Зная, ще кажете спортът днес е пари…и химия, геополитика…
Да де, ама няма геополитика в отстояването. Йордан Йовчев, Петя Неделчева и колко още български спортисти са отказвали неприлични предложения…до време…?! Бройте колко са в Лондон, не като българи. Не им бройте медалите, просто се замислете честно вие на тяхно място как бихте постъпили.

Човек за момент да съжали, че някои са ги отказали. Защото не е справедливо те да дават всичко от себе си, продължението го знаете, нали?

Това, което сме рядко е това, което искаме да бъдем.

Докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните и конюнктурно овластените, ще се лутаме.

Ето как изглежда лутането.

Дизелът трябва да струва около 2.4, а не около 2.6

Защо? Питайте Синбад. В ролите бедният носач, който среща, когато трябва богатият търговец.

…Чух те какво изрече одеве на пейката, и то много ми хареса! Сега искам да ти разкажа през какви мъки и преживелици минах, за да стигна до това богатство и разкош. Направил съм седем пътешествия. Всяко едно от тях е чудна история, съдба и орис. Не можеш да избягаш от онова, което ти е писано!” – това в приказката.  В реалността…тези дни заредихте гориво, нали?

„Синбад – Мореплавателят“

Млякото излиза от фермата на около 50 ст, а в магазина стига до нас за около 1.20

Вълшебната покривка

Хлябът…що пак поскъпва?

Отговорът е може би в Житената питка…или в негласната истина  за геврека.
Геврече, геврече радостно извикаха децата, незнаейки че питката е…смъртно ранена…

„Житената питка“

Токът…

Имало едно време в една далечна страна млад принц, който живеел в бляскав замък. Въпреки че имал всичко, което си пожелаел, принцът бил разглезен, егоистичен и груб. Но веднъж в една зимна вечер на вратата му почуква възрастна просякиня и му предложила една роза в замяна на подслон в суровата зима. Отвратен от окаяния й вид, принцът се присмял на този дар и отпъдил старицата. Тя го посъветвала да не съди по външния вид, защото красотата се крие вътре в нас.

А от наше име мнозина казват, че е добре да имаме мощности…даже и референдум ще има…май.

Похарченото досега е допълнителен мотив да мислим така, както ни казват…

„Красавицата и звярът“

Изходът…

По света…и у нас.

Анонимус...Робин Худ /да не се бърка с Андрешко!!!/

В  края на 12 век, в Англия, сър Робин от Локсли  се завръща в селото си и открива, че то е потискано от новия шериф на Нотингам.

Използвайки интелекта и военните си умения, благородникът се заема да освободи дома си от тиранията и корупцията в Англия, за да възтържествуват щастието и справедливостта…

Тук намерих само разликите…

Една добра мисъл само…изречена по света, стигнала някак и у нас…”Разгневете се!” от Стефан Хесел, родила по света, а може би и у нас…движението Окупирай. Ето го. Питър Пан, който удивително прилича на Спайдърмен…и избобщо на доброто, което винаги побеждава в приказките…

Госпожи и господа, дори сър Елтън Джон.

Ама хайде да не се бъркат приказките с управлението

Да питам…Каварна и Бургас в България ли са???

Защото…големият студ и газовата блокада преди години показаха, че Каварна е друга територия…а Бургас, отдавна е тайната надежда…за ред във първо във Варна, после май и в други градове.

Полша не иска Мадона на 1 август….и у нас се чу нещо подобно…препратката е повече от директна…към Лъжливото овчарче.

Ххехехеххе

И накрая, на вниманието на тези които вече се готвят за изборите. Мъничък цитат от „Малкият принц”, за опитомяването…

Тъкмо тогава се появи лисицата.
– Добър ден – каза лисицата.
– Добър ден – отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
– Тук съм, под ябълковото дърво…
– Коя си ти? – каза малкият принц. – Много си хубава…
– Аз съм лисица – рече лисицата.
– Ела да поиграем – предложи й малкият принц. – Толкова съм тъжен…
– Не мога да играя с теб – отвърна лисицата. – Не съм опитомена.
– Ах, извинявай – каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
– Какво значи „да опитомиш“?
– Ти не си оттук – рече лисицата, какво търсиш?
– Търся хората – каза малкият принц. – Какво значи „да опитомиш“?
– Хората имат пушки – каза лисицата – и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
– Не – каза малкият принц. – Търся приятели. Какво значи „да опитомиш“?
– Това е нещо отдавна забравено. Значи „да се обвържеш“.
– Да се обвържеш ли?
– Разбира се – потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…
– Започвам да разбирам – каза малкият принц. – Има едно цвете…, мисля, че ме е опитомило.
– Възможно е – каза лисицата. – На Земята могат да се видят всякакви неща…
– О, не е на Земята – каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
– На друга планета?
– Да.
– Има ли ловци на тази планета?
– Не.
– Това е интересно. А кокошки?
– Не.
– Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…