Смъртта на амбулатния популизъм

/ по действителни случаи/

Един малко по-творчески поглед върху работата на министрите би могъл да бъде – министрите работят плашила. Икономиката и правилата са без значение.

Две търговски вериги обявиха, че няма да вдигат цените на някои основни храни за определен период от време, декларира….един министър, поканил ги на среща.

Същите упражнения бяха направени за цените на горивата, на яйцата…

За мъничко ще се отклоня.

Не само едно изследване твърди, че духовните занимания променят изцяло нагласите и …здравето на хората.

Ходенето по музеи и дискусиите на тема изкуство не само носят душевен покой, но помагат за намаляването на кръвното налягане и облекчават запека, твърди шведски учен.

Надявам се е излишно да отбелязвам, че разноцветните партийни събития, както и чалга заниманията не биха могли да бъдат априори обект на изследване по логични причини.

Изумителното е, че тези  резултати от изследвания се отнасят както за хората, така и за министрите.

Шегата настрана.

Не зная защо днешните новини повикаха спомена за „Смъртта на търговския пътник“.

„Не съм предполагал, че творба като „Смъртта на търговския пътник“ ще достигне такъв мащаб и популярност“, казва Милър през 1988 г. „Първоначално тя си беше една буквална пиеса за един доста буквален герой-търговец, която впоследствие се превърна в мит не само тук, но и по целия свят.“

Големият успех застига Артър Милър твърде рано – драматургът получава наградата Пулицър още на 33 години за „Смъртта на търговския пътник“, поставена на Бродуей от Елиа Казан. Тази пиеса Милър написва за 6 седмици. Историята на Уили Ломан, човекът, който се саморазрушава с упоритата си вяра в блясъка на американската мечта, си спечелва огромна популярност. Сигурно няма друг по-поставян съвременен драматург. Казват, че всеки час някъде по света започват репетиции на пиеса на Милър.

 Първата постановка у нас се е състояла преди да се родя.

Поставя се и до днес.

И се повтаря.

Защо се сетих за пиесата ли? Защото повече от очевидно е, колко голяма ще е ползата кабинетът или поне някои негови представители да я посетят. И по телевизора ще я дават пак.

Разбира се, неминистерският поглед на търговията с храни не носи популиско-имиджов респект. Според проучване с тайни клиенти, българските търговски вериги получиха недобра оценка за отношението си към био продуктите.

 Нито една от 10-те най-големи търговски вериги в България не покриват критериите за „зелени“ продукти и екологични практики на международната природозащитна организация WWF.

Има ли изненадани.

Зеленото е брошка на ревера…

Освен двете търговски вериги, които получиха рекламен министерски бонус и промоция по телевизора, днес станаха ясни и някои премиерски амбиции.

Бойко дава БДЖ товарни на Сименс и е сигурен, че в България ще има немски завод за автомобили.

Има лекарства – има проблем. Няма лекарства – няма проблем.

Цените няма да се коментират, когато се окаже, че лекарствата ще свършат.

Поредното политикум-мобиле регулационно „решение“ ще доведе до там. Просто лекарствата ще свършат.

И защото законите в момента са тесни за широките управленски рамене, между първо и второ четене щяло да има предложение. В момента нямало.

Малко здрав разум преди четенията дали е възможно да има?!

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на съдия Мирослава Тодорова е наложено наказание „намаляване на заплатата с 15 % за две години“. То беше постановено в началото на годината, вследствие резултатите от проверка на инспектората в наказателното отделение на Софийски градски съд.

Решението е дълго над 60 страници.

Висшият съдебен съвет  предложи Инспекторатът към ВСС  да провери цялата дейност на съдия Петя Крънчева – заместник-председател на Софийски градски съд  и ръководител на наказателното отделение, във връзка със забавени дела. Проверката ще обхване период от една година – от юни 2011 до юли 2012 г. Съдия Петя Крънчева е забавила общо 26 дела.

Не бива да се правят паралели, каза министърът на правосъдието. То и няма как да се правят. Разликата в отношението към инакомислещите е видима.

Фокус – мокус, рейтинг мокус.

Пак да се върнем на класиката и на  класика Артър Милър.

Артър Милър се записва в специалност Журналистика в Мичигънския университет и започва да се изявява като репортер и редактор. От този период са и първите му опити в драматургията, като две от пиесите му спечелват университетска награда.

„Той се вцепени. Отдавна четеше графитите по стълбовете, ала за пръв път написаното го развълнува до дъното на душата. Заплашителното послание му се стори като безмълвно съобщение, което градът автоматично регистрира в съня си; таен вестник, който не се влияе от егоистични интереси и страх от нарушаване на общоприетия морал, и помества искрените мнения на хората. За Нюман усещането беше, сякаш е уловил изплъзващия се поглед на града и е проникнал в съзнанието му.

„Фокус” е единственият роман на Артър Милър. Човек със сетива към света около себе си, той просто не е безразличен. В свое интервю Милър споделя, че може да пише само за това, което самият той е преживял. Така се ражда „Фокус”, в който въпросите на обществото са зададени.

Днес тук и сега са необходими правила…и власт, която да ги спазва. Нищо повече.