Съществува на земята свещено племе от герои, които се раждат във всяка епоха, за да подпомагат човечеството.
Тази легенда се приписва на Озирис. Днес, обикновено това са липсващите за всички ни добри новини.
В дните, когато цялата планета със затаен дъх следи за своите герои и ние да потърсим нашите в храма на спорта.
Доста отдавна и не със статут на легенда изследователите са открили, че отборите са отражение на колективния манталитет, който ги подкрепя. Съвсем не са невидими нишките, които свързват отборите със социалната среда, в която те функционират. В крайна сметка, състезанието винаги е играло ролята на гигантски параван, който да затули всички останали събития. За голямо облекчение на някои. /ако сте си помислили за политиците, аз също!/
Но както всяка монета има две страни, така и олимпийските надпревари имат своя обратна, може би по-светла страна. Извън проучванията, как отборните победи са нещо добро за работодателите, защото повишават производителността на работниците и служителите им, за държавите спортните победи са нещо много добро за здравето на хората и в крайна сметка за разходите за здравеопазване. Разбира се, това в случай, че на тези процеси се гледа сериозно.
Важно е децата да искат да са бързи като Ивет Лалова, да забиват, като Матей Казийски и да са силни, като Йордан Йовчев. Само че освен пожелание е добре това да бъде и реалност.

Със средствата на телевизионната индустрия…тържествена меса, култ към звездите, химни, развлечение, триумф или трагедия

Казано по-банално, спорът не може без телевизията…за радост на федерациите. Може и да греша, но представянето на българите в Лондон не изненадва никого, освен политиците и поддържаните от тях фараони, които ръководят голяма част от федерациите.

В крайна сметка светът на спорта е такъв, какъвто е светът на обществото, чийто представители са спортистите

Нищо изненадващо няма във факта, че феновете са разпалени. Изненадващото е, че във всяко състезание има рефер, но в някои наши състезания такъв отчетливо отсъства. Поне аз не съм си мислела, че тези които трябва да са рефери е редно да се заиграват извън терена с едната или другата страна. Помислихте ли си за волейбол вече? Да, това е най-изразителния пример, но отношението на една държава към спорта, определено има значение.

Спортът винаги е бил параван, който да затули всички останали събития

Добре е обаче сделката да е почтена и крайният резултат от похарчените пари да са в полза за обществото. То плаща и затова го наричат суверен, не само у нас. А реферите, те просто трябва да следят това да се случва.

Дали е така в нашия случай

В нашия случай, в който хората нямат прекомерни очаквания?
Каква е формулата за печелене на олимпийски медали и как те биха направили децата ни по-здрави. Това е смисълът, който се подменя от мнозина овластени.

Страхът е най-простото и древно човешко оръжие

Страхът, не признава предразсъдъци, расови или властови различия. Този страх здраво се е загнездил в представителите на властта и става все по-панически в изтичащото време на Олимпиадата в Лондон. Няма как да останат тайна неформалните срещи на премиера с отбора по волейбол преди важната среща с Германия. В скалата на почтеността обаче така не се прави. Това е политиката на закъснелите действия. Няма лошо в желанието да се спаси, това което може да бъде спасено. Но и няма оправдание за пропуснатото. Защото именно това племе от герои, раждащи се във всяка епоха, за да подпомагат човечеството бяха декласирани именно от тях. Въпреки парадността пред камерите.

Политиката е не само полза, но и игра по правилата

Политиците на власт определят правилата. Тези, които приемат правилата на фараоните, заварени във федерациите, няма как да бъдат вменени другиму.
Няма българин, който да не стиска палци на момчетата от отбора по волейбол. Те се превърнаха по някакъв магичен начин в надеждата ни, че можем.

И наистина можем

Непростимо е, че сами си пречим!
Хайде, наш`те! Обичаме ви! Настина сме с вас до степен, че ще имаме мускулна треска само от гледане. Наистина има хора, които мечтаем да победите и да не дадете победата на политиците и на фараоните във федерацията, а на хората, които наистина ви обичаме.

Защото ние не печелим от вас, те печелят. Но не го заслужават

Разправят, че ядосани марсианци питали кой е този Дельо хайдутин. Накарйте ги да питат, кои са тези непобедими на волейбол българи!!!