Някога имаше един кух лозунг – спортът, за един мирен свят.
Днес той би звучал така – спортът, за един висок рейниг.
Не зная обаче има ли разлика в методите…или съвременните са доста по-кръвожадни.

Какво пише в Уикипедия:

Великата пролетарска културна революция (на китайски 无产阶级文化大革命; известна като „Културната революция“ – „文革“) е термин, с който се обозначават политическите събития от 1966 до октомври 1976 г. в историята на Китайската народна република. Този период се характеризира с крайна политизация на всички области на живота в градовете, съпроводена с безпорядъчни действия на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, хаос в партийното ръководство и засилен терор на всички нива в страната.

Ключовата дума е терор
Терор до степен, че да накара хората да унищожат цяла порода кучета, защото им яде храната…
Желанието, да се вземат българските паспорти на Матей Казийски и Радостин Стойчев е същото…Написано от журналист, звучи повече от безумно.
И всичко това, на фона на публикациите в италианските медии, че Камило Плачи, незаменимият помощник треньор на момчетата, за който мнози твърдят, че е всъщност треньор в сянка, щял да получи български паспорт.
Толкова е огромна разликата, че няма как да бъде обяснена по друг начин…освен с вървяща културна революция, която тотално кара хората да се загубят…в липсващият смисъл.

Какво разбрахме за тази Олимпиада

Ако анализираме посланията от Лондон, които бяха изпратени от политиците, посетили спортистите, можем спокойно да се изгубим в…смисъла. Защото се опасявам, че и превод не може да има.
Едва ли е колосално откритие, че по време на Олимпиада, политическите срещи са нещо важно.
Ето два цитата

„Това е 2 метра мъж.“
Това каза Б.Борисов. за Майкъл Фелпс.“

На мен обаче ми е интересно дали чу, какво му каза за Йордан Йовчев – Дейвид Камерън.

„Чудо, отвъд човешките възможности!“

Така определи британският премиер Камерън, участието на Йордан Йовчев в Лондон 2012 година.
Според вестникарски цитати – на срещата с българските спортисти премиерът Борисов е отделил най-малко време на Йордан Йовчев.
Ако продължим с прочита на тези цитати ще останем с твърдата убеденост, че с българските спортисти се е срещнал Дядо Коледа, за да им раздаде по никое време подаръците – зали и обещания за организиране на мачове.
Настината съм удивена от разликите в моралната скала на двама премиери.

„Ако държавата извади 1-2 милиарда да ги инвестираме в спорт, вместо в здравеопазване, образование, инфраструктура, съм сигурен, че ще вземем с 10-15 медала повече.
Но когато Великобритания е строила магистрали, ние сме строили ТКЗС-та, когато те са си правили пречиствателните станции, ние сме правили партийни събрания и чинията на Бузлуджа. Така че тези години трябва да се наваксат. Ние заварихме държава, която нямаше нито една зала за подготовка и за големи състезания. Сега имаме няколко готови и няколко се строят и догодина ще са готови. Така че следващите поколения ще тренират и да се изявяват“
За залата, която федерацията по волейбол получи:
„Тъй като Данчо Лазаров пожела, за да могат да си провеждат и първенството, и да си я постегнат малко, да си тренират в нея. Разбира се, и другите зали са тяхно разположение, просто, дето се вика, им я зачисляваме да се грижат за нея“

Ясно е, че на победата на волейболния ни отбор се залага. Обаче залагат точно тези, дето нямат морално право…май. И тези, на които се налага премиерът да обяснява, че няма как президентът да идва да го замества, защото разделението на властите е малко по-различно. Откритият урок бе изнесен на Любо Ганев, заради допускането му, че след заминаването на премиера, той ще бъде заместен от президента.
Не зная доколко си заслужава да се коментират и методите за нахъсване на отбора – две колонки с iPod отпред и чалгата да свири.
Което също не е новина…уви.
Май само Камерън би се замислил над това….
Истината е, че това е може би най-изразителният пример за политиката на гасене на пожари, чрез разпалване на нови…
Още след Пекин, някой трябваше да попита несменяемия Данчо Лазаров защо разхожда, като мечка от цирка капитана Пламен Константинов между Пекин и София. Тогава скандали нямаше ли? Или просто нямаше почтени хора, които да бъдат набедени…
Колко още талантливи българи трябва да бъдат поднесени за омаскаряване на този шеф на федерация?!
Вместо това, сега има подаръци за същия човек. Както и се легитимират нелепи тези, как уволненият Радостин Стойчев имал за цел, когато трябва да паднем от Италия…
Проблемите са отчетливи от години. Ако имаше Олимпиада за административни маньоври, безспорен лидер щеше да е шефът на волейболната ни федерация. Такива състезания обаче не се провеждат по обясними причини.

Разликата между пирамидите някога и днес е, че някогашните хората съхраняват и изучават, а сегашните – рушат, защото са порочна практика. Както е видно – не навсякъде.
А по време на Олимпиада, политиците отиват да подкрепят спортистите и да се срещнат с колегите си, за да отправят политически послания в една малко по-различна среда.

По време на цялата олимпиада в социалните мрежи се споделяше един тъжен клип, който обяснява как се печелят медали. Главните действащи лица бяха китайски деца и техните треньори. Това обаче е крайност. Тези методи за високо спортно майсторство нека са си грижа на тези, които ги прилагат.
Опитвам се обаче да сравня липсата на желание да се решават истинските проблеми в спорта, неистовото желание да се унижават талантливите хора какво точно е? Не е нормално хората да бъдат принуждавани да стават благодарящи покорно за грижата на управата. Това наистина е малоумно!!!
Примерите ли…

Силвия Дънекова не успя да влезе във финала на 3000 м стипълчейз
Но пък успя за благодари по телевизора на Цв.Цветанов, защото последната година, вместо на работа в гранична полиция, се е подготвяла за Олимпиадата…
Удивителното и в този случай е надценяването на едно подобно твърдение по телевизията. То вреди в еднаква степен на всички…дори и на Цветанов.
Няма защо да се сърдим на наши спортисти, които в гнева си казват, че ще идат да се състезават за друга държава. Просто го правят, преди някой да напише във вестника, че паспорта им трябва да бъде взет.
Скандалът се оказа, че е обичайно агрегатно състояние на федерациите

Сигурно си спомняте, че Мария Гроздева също беше изключена…от шеф на федерация…
И не, приликите са много. Разликите са може би само в подробностите, но наистина са без значение.
Ами не искам да виждам хора, на които цял свят се кланя в това унизително положение…

Чухме из тези дни, от бившият PR на федерацията по волейбол, Стефан Августинов, че волейболът го чакат добри дни, без когото и да било…без Матей, дори без от момчетата, които играха в Лондон. Щели били все един ден да се откажат…Предполагам, че българският волейбол не може само …без Данчо Лазаров, човекът – федерация.
Ама защо са ни звезди, защо са ни личности, така де…не ни трябват, досущ както породата Шар Пей на китайците някога.

Народната мъдрост се е произнесла само по отношение на реализацията на класата на дяланите камъни, но не и за връзката между възраст, четене и отношение към света и хората.
Опасявам се, че ако трябва да има народна мъдрост в тази посока, то тя би могла да вземе назаем един термин от образованието – функционална неграмотност. Това е умението да се чете и невъзможността да се разбере прочетеното.
Ако хората с власт, каквато и да е можеха да четат…ако забелязваха графитите в социалните мрежи…ако проумяваха…

Да искаш обаче отнемане на българското гражданство на доказан треньор и безспорна звезда, звучи като ехо на всички онези, които обясняват че отборът се бил родил в Лондон. Преродил се бил без напрежение.
Няма такъв филм!
И такъв морал няма!
Обаче явно играта е – тука има, тука няма.

Ех, как ми се иска повече хора да включат ето това копче…