Идват избори и това става все по-видимо в медиите

Как се случва това?
Избрана хипотеза, се представя за факт, изважда се пред скоба и…картината добива съвсем други очертания.

Тази седмица медийната целина най-отчетливо бе разорана по повод инак ясния по света факт – който пее срещу Путин, получава присъда.

Оставената бразда по темата в социалните мрежи беше още по-дълбока.
В същото време, миналата неделя светът с интерес очакваше да чуе какво ще каже Джулиън Асандж….и откъде.
Разбира се, в навечерието на това събитие имаше пресилени политически закани за атаки на посолството на Еквадор. Вероятно тезите на гражданското общество и нагласите в медиите бяха причина заканата да не се превърне във факт.
Какво направи Ройтерс в неделя

Прибягна до изразните средства на блогърите – streaming.
Излъчваше на живо от улицата пред посолството на Еквадор в Лондон. Така всеки, който искаше можеше да чуе в реално време посланието на Асандж, който като същи Ромео, от балкона за пореден път призова да спре ловът на вещици.
Място за паралели между руския храм „Христос Спасител“ в Москва и балкона на еквадорското посолство в Лондон има. Но е добре да се коментират фактите.

Има разлика между заплахи и реално произнесени присъди

Повод за тази карикатура, разгневила партийно зависимите среди в мрежата у нас има.

И докато цяла седмица партийната невроза ореше целината на котетата в медиите и мрежите, и по света, и у нас ценовите страхове белязаха седмицата.

По-скоро от света се чуха ясни политически заявления за укротяване на полуделите цени на горивата, от които в крайна сметка зависят всички останали цени.
Франция ще намали временно акциза върху горивата, за да ограничи натиска върху изтънелите семейни бюджети.

От далечна Исландия дойдоха и новини за началото на края на кризата. В резултат на обществен консенсус продължават разследванията за високо рискови операции на няколко банкери и висши менажери. За други беше издадена международна заповед на Интерпол за арест.
Работата по писането на новата конституция върви успоредно с тези процеси. А конституцията пишат избрани с консенсус представители на суверена – хората.
Вместо да разчитат на експерти и политици, исландците сами я пишат, избирайки от над 500 доброволци. 25-ма от тях, без партийна принадлежност, сред които адвокати, студенти, журналисти, синдикалисти и представители на други професии се занимават точно с това дело.

Успоредно се пише обаче и проект за закон, който да брани свободата на информацията и изразяването. Амбицията е Исландия да се превърне  в страната – рай за разследващите журналисти.
В този смисъл исландците взеха в свои ръце писането на сценария за бъдещето си, а политици и банкери само наблюдават процеса.

Още една дълбока медийна следа за свободата на словото дойде от Великобритания

Наопаки на правилото всяко чудо за три дни, там медиите чакаха три дни, за да публикуват снимки на принц Хари, без дрехи.
Фактът обаче доведе до коментари дали медиите не са започнали да се страхуват и дали това не е лоша диагноза за островната свобода на словото.

Споменът за закриването на News of the World е все още жив. Макар тогава чашата на търпението да преля, защото журналисти си позволиха да използват нерегламентирани средства за следене не само на политици и публични личности, но и на обикновени хора. Разследването показа, че журналисти са плащали на полицаи за информация, че са извършвали и хакерски атаки, за да следят известни личности и обикновени хора, жертви на престъпления, както и роднини на загинали войници. Имаше и скандал за получени големи компенсации от трима полицаи, замесени в аферата и подали оставки. Изпреварвайки уволнението си с тези оставки, те получиха  високи обещетения.

И така, в края на юли през миналата година бе отбелязан края на 168 годишното съществуване на News of the world. 

Точно англичаните трудно могат да бъдат заподозрени в непремерено рушене на традиции.

Още един паралел от Германия.

Три момичета с леви убеждения опитаха да проведат акция в защита на „Пуси Райът“ в кьолнската катедрала.

Те бяха изведени и вероятно ще трябва да платят глоба, макар законодателството да предвижда наказание  – от глоба до 3 години затвор. Но в Германия се прави ясно разграничение между рушене и показни акции.
Така че и тук паралелите са рисковани. Най-малкото защото присъдите в Русия са факт. А немските момичета са по домовете си в очакване на наказанието.

Важно е медиите да се пазят от партийните неврози

Независимо от вътрешно политическите шеговити реплики как се предава социализъм, ясно е че партийната невроза се предава по медиен път.

А това не е добре нито за медиите, нито за хората.

Даже за партиите не е добре.

Но това нека си е тяхна работа.

Ще сме им благодарни, ако не ни занимават с това.

Най-малкото, защото лесно…лъсва първо  в социалните мрежи, а после и в медиите.