На 7 септември предложих на приятелите си във Фейсбук да помълчим да и да почетем. Махнах заглавието и автора. Хареса се. Даже имаше и познали.

Махнах заглавието, за да не откаже някого. Диагнозата е ясна.

Спираме винаги на заглавието и разрешаваме общият фон да подмени смисъла
Истината е, че ако се сменят няколко имена и ориентири си звучи актуално. Предложих за прочиит разказа Софийското море.

А другата горчива истина е, че на никого не му пука дали някой ще получи макар и късна справедливост…Следствието за убийството на Георги Марков в известен смисъл прилича на това море…

По-лошото е, че криминалното надделява над смисъла

Ще си каже човек, че в читанките предимно за инспектор Стрезов пише.
Няма чадър. И в прекия, и в преносния смилъл. Просто убиецът си е изпуснал чадъра.

Няма български чадър

Някой е поръчал и някой го е извършил. Но от тогава до днес  има  чадър, който е отворен над извършителите и поръчителите.

Защо…даже няма нужда да играем на досещанка.
Но е обидно към самите нас.
По света гледат „Игрите на глада”, тук наблюдаваме и косвено участваме в пошлата продукция „Игрите на абсолютната давност” 
И то в навечерието на избора на членовете на ВСС. Избор, определен от Европа, като най-важния за годината за България.

Знаете ли какво казват близките на Георги Марков? Казват, че даже няма на кого да простят…
Много бих искала неплатената част от публиката, за която 9 септември е „празник” да им отговори човешки. Ама честно…

А ние можем да се направим, че не чуваме. Можем и да се гмурнем в сценария им, да поспорим рождените дни на вождовете ли са най-доброто време за жертвоприношения…Защото и така може да се погледне на убийството на Георги Марков, на рождения ден на Т.Ж. преди 34 години или на убийството на Анна Политковская, на рождения ден на Путин. Можем и да разсъждаваме какво да правим с шмайзера, да казваме как на скейтърите не им пука и паметникът не им пречи. Не е този филмът обаче. Дълги години след като скейтърите се изказаха с графити по същество и след една арт акция има наченки да заговорим и ние по същество. И какво се случва. В медиите се намират веднага храбреци, „винаги готови” да подменят този разговор.
А скейтърите растат. За днешните графитите са част от паметника, въпреки усилията на стараещите се „блясъкът” на паметника на окупатори да е неподвластен на времето. И още нещо, днешните скейтъри имат и арт мислене, неподвластно на старите двуизмерни клишета. За тях съветското джудже, което е най-голямото джудже е герой от комикс, близнак на задокеанските. И тези скейтъри съвсем не празнуват 9 септември. За тях 10 ноември е подмяна, а партийните пристрастия са кариерен похват. Поради този простичка причина винаги ще изненадват онези с власт – политическа, икономическа, медийна или всичките накуп.
Ако импресионистите бяха зъболекари е една добра за разсъждение хипотеза. По Уди Алън обаче.

Но има и по-добра. Ако скейтърите и свободните хора бяха политици, то на 9 септември и не само, биха въдворили разединената публика да чете две удивително актуални четива.
За едните „1984“-та,

за другите „Животинската ферма”.
И двете групи щаха да бъдат задължени да пишат едно изречения до промяна в мисленето –
НЕ ЛЕПЕТЕ ЕТИКЕТИ, НЕ ПРАВЕТЕ АВТОРА ЧАСТ ОТ ВАШИТЕ ПРИСТРАСТИЯ!!!
В случай, че не знаете къде да емиигрирате….ето няколко различни TV предложения

http://www.hbo.bg/schedule

http://www.xn–-8sbafg9clhjcp.bg/tv/history/

http://zar.bg/tv.php?channel=62

http://natgeotv.com/bg/listings

Ако не знаете къде да идете, елате на себе си е прекрасен за споделяне статус днес.
И не само днес

Направо се чудя, защо има хора, които се обиждат на Розовата пантера…

Идат избори.
Сценарият за сапунката е готов…

Като Давид и Голиат ще се вкопчат един в друг „електорално тежките”. Социолозите вече са готови „да свирят” оспорван резултат.
Излишно е да ви казвам какво ще се случи с вота ви….Ще го подменят.
И така от празник на празника и от избори на избори…
Вчера казах, че имаме само два празника, които не ни разделят – 24 май и 6 септември. Днес го чух и по телевизора. Вероятно малка добра новина…

Уважаеми сценаристи,

не можете да  включите всички към диалога и темите, за които е писан предизборния сценарий. Световно известно е, че нямам политически пристрастия. И не съм в малцинство. Моите пристрастия са към човешките правила, които не ни превръщат в нечовеци, а ни дават възможност да правим обществото по-човешко. Случва ли се крайно претенциозната фраза, „аз ще управлявам всички българи“? Вероятно съм прекомерно разсеяна или изпаднала в дълбока емоционална емиграция, да не кажа летаргия, но не съм го забелязала…Това е защото съм много заета с управление на дистанционното, като човек обещал си да емигрира от безчовечната пошлост.
Въпрос на вкус и себеуважение