С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някоии картини могат да се видят първоначалните мазки : през женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море. Това се нарича пентименто – разкайване, защото художникът се е „разкаял“, сиреч премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария.
Това е то…
Багрите вече са остарели и ми се щеше да видя какво са крили за мен някога и какво ми разкриват днес.

В какъв цвят е днес нашият глас, какви са контурите, подробностите…

Различен ли е гласът ни във всеки от коментарите , или има обща тоналност…
Две са по-големите групи по случая Опиц в мрежата.
Тези, които го защитават са повече. Някои привлечени, някои – въвлечени. Има и отказали се от тезата за защитата му на всяка цена.
Не казвам, че човек не може да сбърка.  Но искрено се надявам, че откакто човечеството е спряло за използва камъни за правораздаване нещата е редно да са различни.

Първият извод за контурите и нюансите…

Политическото позициониране е в ход. Заработва се в неформалната валута – лайкове. За целта се подлагат на дискусия казуси, които са описани само с удобните факти.
Има човешки и други закони. Убийството нарушава и двете. Доказано. Останалото са наистина обидни глупости.
И последно, за да има помилване, трябва да има поне…съжаление….

Стига с тези 82 кражби, с камъни ли да започнем да се бием?

Затова има закони и съд, за да не свършат камъните.
Отстрелването на хора е забранено!

Утре ще се върне и практиката да се стреля по инакомислещите…За какво говорим изобщо?

Всички, които не харесват на Опиц – до стената.
Ето това е каузата на защитниците му. Аргументите са без значение.
Така излиза май…

Не зная доколко смислено би било да потърсим политическото позициониране на заявените досега подкрепи. Струва ми се, това е най-прекият път до отговора на въпроса кой има полза от тази буря в чаша вода.
Не подценявам казуса. Мисля си обаче, че ако се иска помилване, то би трябвало да има и покаяние. Нямам лупа обаче…

Защо хората искат да стрелят по мислещите с главите си

Аз също съм имала комшия наркоман. Когато го пребиха се карах и с полицията, и с Бърза помощ, защото е жив човек и не е човешко да остане да лежи на улицата.
Изненадващо, това сложи край на проблемите ми с него…колкото и да не ви се вярва.
Можем да сме хора, можем да сме и озлобени екзекутори.

Изборът си всеки от нас прави сам!!!

Нямам идея кой подвежда в клюкарника, както на галено наричам Фейсбук. Сигурна съм обаче, че „акциите“ ще зачестят. Ясно е защо. Идват избори.
Не вярвам в световната конспирация, но мисля, че никой от нас не се съмнява, че има такива, които печелят от създаването на митове. Тези митове, като емоционална стръв карат мнозина да си мислят, че знаят истината.
Добрата новина обаче е, че в крайна сметка нервите на вярващите в силата на мисленето със собствените глави не издържат и тогава идват добрините под формата на групи не за натиск, а за търсене на смисъл в социалните мрежи.
Подмяната е най-модната политическа тенденция.

Пощадени от този вирус няма да има

Антидотът е да не позволяваме на емоциите да прекатурват отношението ни към света и хората.
Никакво значение няма коя група колко човека е привлякла или въвлякла. Най-важното е да се чуваме, да мислим и да бъдем свободни.🙂

Ако вярваме в класиката

Има престъпление, но има и наказание.
В заглавието.
Инак има и покаяние.
Тези, които искат да отменят наказанието, отричат и покаянието в крайна сметка. Независимо дали го разбират или не.
Избори или не, трябва да сме хора.

И това е по-важно от пълния хладилник или броя на харесванията /лайковете/ на позиции, които биха ни осигурили някаква временна продоволствена сигурност и доход.
В крайна сметка това е отговорност към тези, които ни вярват.

Замисляли ли сте се защо съдията се ръкува с Брейвик?

Това беше видим ориентир за хората, коя е границата която не бива да преминават, за да останат хора.
Норвежците го разбраха.
250 000 излязоха с роза и мълчаха, после пяха омразната му детска песен…
Изборите са далеч.
Все още.
Днес ние правим избор да сме човеци или да се върнем в каменната ера и да създадем дефицит на камъни, замеряйки се с тях…
Убивайки се с тях.
Време за избор е!