След забележителните успехи, които разноцветни политици постигнаха в опитомяване на медиите, дойде ред и на мрежата.

Политическото позициониране е започнало още през февруари, без мнозина да подозираме, за да достигне пълния си блясък и крясък, в една от многото групови акции в последните дни – случаят Опиц.

Като всяка политически позиционирана акция и тази има всички недостатъци на ГМО. Даже успоредно се развиваха процесите. Докато френски учени откриха, тумори в плъхове хранени с ГМО, ние сме свидетели на „преливане“ на групови теми от мрежата в различни медии. Това безполезно занимание обаче не води до нищо друго, освен до истеричен фалцет и…трайна загуба на интерес от страна на по-разумната публика, за която постоянното състояние на кресливост е неприсъщо.
Така групово структурирани, тезите нямат никакъв шанс да бъдат дискутирани по един относително разумен начин. И предполагам, това също е част от поантата.
Политическата корида е открита без изобщо някой да ни попита доста преди изборите. И не само това. Гражданската ни позиция е служебно назначена в ролята на петото борче, което обаче има тепърва да плаща. Във финансов и морален аспект.

Едните искат да си платим, за да симулираме демократичната процедура -референдум за Белене.
Другите, продължават да упорстват в опитите да бъде взривена и последната оцеляла надежда, че за всяко престъпление трябва да има и наказание. В ръкава отдавна е скрит Йордан Опиц, човекът за когото послушно се органзират познатите от близкото минало „медийни мероприятия“ в името на рейтинга. Нямам инак друго обяснение защо темата се подлага на дискусия, за която няма време. И даже доброволно удавяне не помага да бъде чута теза различна от тази – аз бих постъпил като него. /каза я и един министър…./

Това обаче са дребни национални особености за влияние.
Не толкова несериозен е  опитът, Опиц да бъде представен като добър човек, който не издържал и….се хванал за пищова.

В крайна сметка тази креслива кампания идва, за да ни убеди, че нашето добро идва ненадейно отгоре, а ние трябва активно да подкрепяме и подпомагаме този процес. Няма не искам.

Аз обаче съм уверена, че никой няма да посмее официално да забрани мисленето. Може само и единствено да го удави в празнословие. Но само да опита.

За по-мълчаливата част от обществото този опит за давене в крайна сметка ще се окаже крайно неуспешен.

Опиц, не е знаме и няма да донесе рейнтинг. Създателят на групата ще го разбере съвсем скоро. Той вече загуби власт над групата. Все по-често му се налага да призовава да спрат политическите разговори там. Интересно какви обяснения ще даде на партията майка за проявите на нелюбезно отношение на членове на групата към политическите повели. Това са обаче дребни партийни кахъри.
Има нещо далеч по-сериозно. Какво би се случило, ако имаме малшанса за продължение на сапунката?
Най-прекият път до скалъпени процеси е натискът върху институциите. Този случай, около който се гради груповата дейност е възможно най-неподходящия.

Три съдебни институции са доказали вината на Опиц. Нито един смислен аргумент не се чу защо точно Опиц е този, който трябва да получи извънредна милост.

Мълчаливата част от обществото, имаща неприятния за политиците навик да мисли,би понесла политическата корида, но не и служебно назначение в гладиаторски войни, каквито безотговорни политици опитват да ни организират.
Не, не желая да плащам за Белене, докато не чуя ясни аргументи защо и колко трябва да платя и какво ще получа насреща.

Не желая организирани във Фейсбук от политици групи за натиск да отменят правилата за възмездие, които са приети в обществото.
Място за дискусии как трябва да работи съдебната система има. Даже ЕС горещо ги препоръчва. Но място за безотговорно млатене с камъни – не.

Какви са критериите за налагане на наказание

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание.

Не зная това „отегчаващи“ откъде идва. Но звучи доста коментарно…уви

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ