Помните ли Чернобил?
Тогава ни излъгаха. Нечовешки нагло.
Нямало било опасност за хората, но властта тайно се обгрижи.
Това обаче беше отдавна.
Днес, докато човечеството се бори със спомена за Фукошима, у нас като рекламни блокове по телевизора, заваляха някакви странни новини за нов инвеститор, който ще строи…завод…ъъъъ…Белене.
И нямало било да плащаме, изцяло частен щял да бъде. За евентуални аварии ще си говорим някой друг път. Направо ще ни дадат сметката.

Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но може пък у нас да идват инвеститори – фенове на Дейвид Линч.
Нямате ли усещането, че ви лъжат пак?
Едни искат референдум, други обявяват постъпилите разни интереси. Напоследък пред камерите. Прозрачно някак…
Любопитно колко гълта т.н. гьол според едни или обещаващият проект, според други?

И интересно каква е разликата между едните и другите...

когато се опитват да ни убедят по различни начини колко хубаво ще ни стане да платим…колко ще платим…и как няма да платим. Докато ние се опитваме да изчислим колко всъщност ще платим, а имаме предвид…няма да платим…
За сведение на мозъчните тръстове, които създават тези уж информационни бомби, докато ми говорят, в мен нахлуват снимки и спомени…


Аз съм неизкушена от от манията да разбирам от ядрена енергетика. Може да се каже спокойно, че не се срамувам да съм и от тези, които повече вярват на Меркел. Само дето не знаех колко голяма неорганизирана група сме.
От друга страна си давам сметка, че този PR балон, за или против Белене…или изцяло ново Белене, си е просто предизборно удобство за надприказване.
Ясно е, че няма кой да спре полета им, обаче дали малко „революционно нов подход“ няма да промени картинката.
Или картинките…
Докато ни говорят, а ние да не ги слушаме
…да виждаме например това

…патки, ама в Хайд Парк.🙂

Защото работа е точно като в онзи стар виц от времената на висок рейтинг на „Желязната решетка”:

Ден първи: Изгонихме лошите от гората.
Ден втори: Дойдоха лошите и ни изгониха от гората.
Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме лошите от гората.
Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

И дойде ден четвърти…

Като се замисля едно от прагматичните решения за Белене е територията да стане резерват за политическо бърборене. По примера на Хайд Парк, там напълно безплатно, разноцветни политици и лобисти могат да си се пляскат от сутрин до вечер, да си представят плановете за розово ядрено бъдеще, да се оплакват от вероломност…и каквото им е на сърцето.
Могат да си озеленят територията, могат да сложат камери, които медиите да включват на живо/ със или без поръчка/.
Доволен електорат, по-ниска избирателна активност, по-лесни договорки
Изумително просто, като по мярка направо е предложението.
И е безплатно.
Който го реализира ще му нося мед…но това е друг виц. Обаче когато на хората неуморно им пълнят съзнанието с боклуци и натам дръзват да емигрират мислите. Поне моето усещане е, че се опитват да ме докарат до състоянието на мечката…от вица.
С две думи, като електорална единица, от която нищо не зависи съм упълномощена да заявя – няма как да не се появя в 5 на въртележката, обаче нека поне не е тази въртележка….от Припят…

Вместо послепис…

Белене всенародно дело…за всеки :))))))))