Приемаме живота като виц.
Гласуваме безотговорно за рейтинга, дори хихикайки.
Реагираме само на картинки.
И търсим в захлас къде да емигрираме.
И какво излиза накрая?
Натискаме  like/ харесва ми, а имаме предвид нещо различно.
Разбираме ли себе си?
Хайде да опитаме да се изпитаме.
Какво точно мислим за доходите на мама и тате.
Страхуваме се или се срамуваме да признаем, че са обидни?
Сакън да не помисли някой, че сме залитнали  в ляво.
И кой се страхува…

И кой определя какви сме???

Говорим за Окупирай, а знаем ли кой бълва картинките, които харесваме?
Споделяме тези картинки, а знаем ли защо? И знаем ли кой е там?
Докато се срамуваме да кажем какво мислим, не мислим ли всъщност,
колко е трудно да бъдеш…не сериозен, я искрен към себе си?
Класиката е едно,животът нещо съвсем различно.
СИТКА ЛИ НИ????????????
Това е въпросът.
Майната му на гнилото къде е.
Отивам да си гушна детето.
Ако ви стиска, опровергайте ме, че има нещо по-истиско.
Опровергайте ме, че  няма смисъл да го убедя, че е важно да е свободен!
Утре е ден. Утре ще одобря коментарите ви.
Тази вечер съм заета да обясня на сина си, че свободата е всичко.
Да знете, че е заразно!
Силно заразно!