На хората не им остава нищо друго, освен да станат..добромили.
Имаме си различни паралелни реалности. Едните с Линкълни и Ролекси, дето не били точно Ролекси, а Линкълните били пестеливи.

И другите, които се чудят какви са тези търговци в храма.
Не става дума само за църквата, а за онова особено племе кариеристи, за които хората са недостоен дори за тъпкане „мат`рял“.
Най-горе му се причува…

Бойко наш, Който си на небесата!

….

Пък жълтото медийно ехо отвръща:

Да се свети Твоето име

Протестиращи подвикват:

насъщния ни хляб дай ни днес

и обръщайки се към банкови офиси допълват:

и прости нам дълговете ни

Вятърът довя…поредното твърдение…вятърът на популизма
Поучително и дидактично.

както и ние прощаваме на нашите длъжници

Журналистите били картел…Един от БНР питал, Медиапул го цитирала /тиражирала/…
/соло на първата цигулка/

Но понякога се случва да попаднеш в подвижни пясъци, подвижните пясъци на самозабравата.
Тогава където и да мръднеш, затъваш.

и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия

То не въведи вика и ЕК, обаче кой ли чува.
Защото придворните не спират да шепнат:

защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин

А истината е друга.
И е проста, но не е за всеки.
Няма как да има пари да се возят нек`ви тигри със самолет, за показност да има, за  смисъл да няма.
Рожен…
Детски надбавки…
Майчинство…
Пенсии…
То само с вампири не става.
Вампиряса археологията, вампиряса и смисълът.
Техни са Ликълните, Ролексите и властта.
Не чух…с кръв ли казахте, че ще я давате.
Това не е ли чужда реплика?!
Бай Добри не говори…
Затова ще станем добромили.
Понякога историята се повтаря.
За едни като фарс, за други по друг начин.
Да бъде или да не бъде?

Не е това въпросът.

цък…цък…цък…
Да бъда или да не бъда е също чужда реплика.
Някои я знаят, други – не.
Саламът не е верния отговор.
Честно.