В древността хората около моретата винаги са били изкушавани от хоризонта да завладяват нови територии. Така започнало основаването на колонии, които по един естествен начин “приобщавали” към себе си нови и нови територии.
Ако поставим тази матрица върху непокорните медии, лесно ще можем да си обясним както  несметния брой на изгрелите в последните години  нови медии, така и естественият начин,  по който те приобщават към себе си…други медии. След това приобщаване в собствеността възниква и душната редакционната прегръдка.

свобода на словото 3
Имаме ли промяна, която има за цел да спести време за приобщаване преди изборите, когато борбата за рейтинги става особено кръвожадна?
Дали банките не опитват да въведат един нов метод за придобиване на медии?

За 23 години преход публиката претръпна на гръмки фрази до степен, в която често липсата на свобода за медиите се бърка с автоцензурата.

Едва ли обаче натискът, който капиталът оказва на медиите е редно да се вменява като вина за журналистите.
Обяснението е съвсем просто.
Едно от класическите определения за цензура е намеса в съдържанието на медиите от външни лица. Както за всички е ясно, собствениците не са никак външни лица.  Още повече, че собственици нееднократно са се изказвали за медиите си…като за зарзавати.
А както сочи един волунтаристичен прочит на пазарната икономика, зарзаватите е важно да стават за продаване, не за ядене.
Каквито и да са подробностите по случая Икономедиа – Алфа банк, медиите са една специфична част от обществото. Обявяването на придобиване на собственост няма как да не буди въпроси.
Да очакваме ли ново писмо от Нели Крус…или това ще бъде представено като сделка отвъд натиска. Ден, след поредната знаменита реплика на премиера към журналистите – показвайте – не коментирайте.
Или може би пак ще бъдат обвинени журналистите, че се оплакват за да излагат страната ни пред чужденците?
Ситуацията много прилича на поредния римейк, само че с по-груби средства.
Не е прав Адам Смит. По отношение на медиите, ръката на пазара никак не е невидима. Нито ръката, нито целите.
И когато еврочиновниците започнат да ни посочват например, без да ни дават за пример не бива да има изненадани. папагали пред микрофона

В крайна сметка в Конституцията е гарантирано правото на обществото да бъде информирано. Не забавлявано и не осведомявано за броя на прерязаните ленти.
Последното е тегава материя, нямаща нищо общо нито с журналистиката, нито дори с истината.
Кой произвежда намордници за медиите е въпрос, на който някой е редно да даде смислен отговор.

Това полезно ли е за българските…медиии?