ИзображениеИзображение
Нещастни сме.

За толкова години преход, политическото време ни досади със сбъднатите прогнози за ниска купеста облачност.
Изображение

Твърде малко бяха дните, в които изпод купестите и вплътнени облаци се подаваха лъчите на един истински обществен разговор.
При тази усложнена обстановка, след  НАТО и ЕС, нищо друго не се вижда на хоризонта.

Защото не бива, защото не можем…или защото не трябва да виждаме?

Или защото политиците са слушали внимателно една песен, в която се пееше – Времето е наше… Е, очевидно наличното в хладилниците ни зависи от тях. И не само.
Напоследък, дори това, което се вижда по телевизора също е съмнително че се е случило.
Изображение
Дали пък няма вече по-нови модели телевизори?
Някога учителят ми по история остави дълбока следа в съзнанието ми с определението за революционна ситуация. Той казваше така, тези отгоре не могат, а тези отдолу – не искат. Имам усещането, че дефиницията пасва логично и стилистично  за прехода ни.
Тези, които са отгоре виждат едно, другите отдолу – нещо съвсем различно.
И всеки опит за диалог стига до един сокак – мистификация с елементи на манипулация.
Всички гледахме какво се случи в НДК, но сега се оказва, че не всички сме видели едно и също.
У нас с истеричен фалцет лепнахме заглавието атентат, световните информационни агенции написаха за опит за покушение. Въпрос на стандарти.
Накрая се оказа пистолет с червен пипер.
Първият линч на живо, се оказа за някои оправдано поведение…и т.н.
Трите дни за всякакви съображения все още текат.

Понякога се чудя как при тези празни стадиони,  повечето политици така добре са усвоили поведението на агресивните фенове. И логично, в тази врява за разговор не може да става дума.
Какво се случва?
Първо излизат форлойтерите . Това са избраниците,  които имат възможността да стартират като предварителен спускач по пистите. Защото са добри. Мъничкият проблем на нашите  е, че социалните мрежи са по-бързи.

По отношение на това дали са добри или просто удобни на когото трябва, не ми се ще да отварям дума.
По света хората имат закони за лобизма. Ние…сме целите в бяло.
Нямам идея при това положение как точно ще воюват на референдума и изборите телевизорите и хладилниците, който политиците твърдят, че имаме като електорат между ушите.
Загуби ли се в облаците демокрацията на хоризонта?
Или декорацията е в едър план на телевизора…
Защото хората, които държат да живеят в демократично общество говорят. Все глухи ли зачертаваме в бюлетините, не зная. Обаче диалог има между две страни. Когато едната, счита за нормално да ни пробутва по-висшата си позиция, това или е постсоциалистически синдром на диалога – те говорят, ние слушаме и изпълняваме.

Резултатът е, че  от т.н. представителна демокрация остава само представителна.
Сиреч, представяща се …пред медиите.
Тук ролята на чалгата е удивителна.
Както и  бедността, другото име на строгата фискална политика.

Бедните хора остават бедни, пилеещи по чалгата и са склонни да приемат компромиси със свободата си, в името на оцеляването си.
Този поведенчески модел се оказа дълбоко загнезден.

Не беше толкова отдавна времето, когато миньорите протестираха срещу затварянето на мините. Те бяха доведени до състояние, при което им беше все едно дали ще умрат или не.
На колко места в момента в България  се случва същото?
И всичко това, защото няма разговор.

Защото дневният ред за едните и другите е различен.
Кой пише заглавията в медиите е съвсем отделен и не по-малко важен въпрос.
Не е, като да няма отговор и за него.
Когато има две тези, няма как и двете да са верни. Психолозите съветват при подобни ситуации да започва разговор от най-отдалечените точки ня спора. Което разбира се не значи, че трябва спорът да бъде подменен.
Подхвърлените мюрета вършат работа, но временно. Все си мисля, че пораснахме…
И още, разговор не може да започва с политически заклинания. Цветът е без значение.
Заклинанията водят до надвикване на две футболни агитки, за които е нормално истината да е разтегливо понятие, а пристрастията – основно.
Може някога гладиаторите да са се борили сами, без съдии. Човечеството и спортовете му обаче отдавна са се развили и разчитат на съдии. Мъничкият ни проблем е именно със съдиите и избора им. Нямам предвид само съдиите в съда.
„Не газете тревата!” – да се чуди човек това откъде ни дойде до главите?
И няма ли да си ходи?!
Докато от чешмата…упс, медиите текат заклинанията на политици и висши представители на властта, а в социалните мрежи сатирата и вицовете са единственият възможен коментар, прогнозата ще е за …..ниска, плътна облачност, криеща хоризонта.
Както се пееше в една друга песен – а, и след мъглата, пак мъгла.

В неделя ще ни питат глупости. Въпросът трябваше да е за и против ядрената енергия.
Но по телевизора показват други работи.
Преди да ни питат за ядрената енергия можеха да попитат производителите на зелена енергия кои са и защо тяхната ни струва толкова скъпо?
По телевизора обаче не показват такива работи.
Вместо да ни подпитват сега за етническия мир, трябваше да ГИ питат за обръчите и някои хидротехнически съображения.
По телевизора на тези въпроси няма кой да отговори.
А на хората, в това време трева ни поникна в клавиатурите.
Изображение
Не правете заклинания, говорете с нас.

Да сменим табелките в парковете.
Така де, да започнем от нещо, което е по силите на политиците да го преглътнат.
Ще има и трева, която да не газим. Само да я има…
Изображение