Не гледам цитираното шоу.
По принципни съображения.
Не следя и начините на раздаване на порциите.
Пак по същите принципни съображения.
Но между редовете на прочетеното съзрях няколко доста притеснителни неща.
Първото е обещанието Доган да не говори по телефона с някого, защото PR-ът така е решил. Буквално това пише.
Второто е откровената неистина с убийството…
Срамота е! Толкоз пъти беше казано, че с газово оръжие,  заредено с пипер не може да се убива. Нищо, че имаше телевизионни експерименти за „застрелване на пилешко бутче“
Третото е напомнянето как някога, някой бил тормозил Дългия и как друг му бил помагал…Класика от вида на зависимостите.
Интересно как точно му е помагал, сигурно преразпределяйки порциите.
И последно. Когато се почувстваме лично засегнати обикновено реагираме. Въпросът е само така ли се засягаме?
И защо мълчим, когато принципите са засегнати, а не някое конкретно наше удобство…от политическо, та до продоволствено.
Приказките с политически разстрел са меко казано нелепи. Още повече написани днес.
Станахме за смях и пред американските блогъри. Тях сценката ги „депресира” и се разтушиха с „куче със сомбреро”, което танцува.
Понякога и думичките… и тезите могат да изглеждат по същия начин.
Защото в нормалните общества хората ги арестуват и съдят, а не ги ритат и бият вкупом пред камерите.
Защото хората по света защитават институциите си. Не хората, които работят зле и в тяхна вреда в същите тези институции.
Защото, докато у нас се терзаехме какво се случи, докато гледахме едни и същи кадри в захлас и ни говореха за атентат, западните медии кратко и ясно го написаха – опит за покушение.
За да не страдаме от морална клаустрофобия и политическа болест е добре да пишем за принципите, без да си пазим дажбите. Най-малкото, за да сме си заслужили порциите.
Не съм гледала предаването, дало повод за написването на тези редове.
Но, каквото и да е имало в предаването, принципно не съм съгласна с поредното окачване на човешките правила и морал на простора с жълто пране.

П.П. Пропуснах да напиша. Замисляли ли сте се всички вие, как се чувстваме ние зрителите и слушателите, за които разправиите и сръдните ви са ежедневен атентат за нормалното мислене в координатната система на един по-различен човешки морал?!

 

Отвореното писмо е тук:
http://velislava.blogspot.com/2013/02/quo-vadis.html


Написах го, като статус във Фейсбук.
И тъй като тази епистоларно-телевизионна сага ще има своето продължение го местя тук, като в склад.
DPS
––––