ГМО информационното изкривяване
В цялата какафония кой, кой е се сещам за един елементарен начин на възпроизводство на клетъчно ниво – митозата.
Дали някой, в цялата какафония от сдружения, дискусионни клубове и други граждански обединения, та дали някой може да разпредели 50-тината БСП активисти, колкото са те по техни признания. И не им плащали…
Тук не броим другите партийни – безхартийни фаланги, които са склонни към форумно-осъдителен патос по партийни пристрастия.
Те просто не ги обявяват.
Много ми е любопитно дали наистина може да има истински диалог, за истинските проблеми, при толкова белязани участници в надвикването из медиите и социалните мрежи.
Бедността е най-удобното агрегатно състояние за електората, както всички обичат да наричат хората.
Тази бедност мотивира и белязаните участници, а те пък отказват хората от „вредния навик“ да мислят.
Ето това е то партийно финансираната митоза.
И не е задължително „заплащането“ да се извършва според броя публикувани коментари в мрежата. Има далеч по-неуловими начини. Като назначаване…някъде. Някъде, където ще избират за какво да се говори, кой да говори.
И ако искате да разберете кои са най-гласовити. Ами просто бройте участниците, които се канят в медитите. Трябва обаче да ги познавате. А това е трудно.
Ето го изплезването на създателите на ГМО информационното изкривяване.
Просто, като фасул. За варенето на фасула колко ток ще иде и колко ще платите…няма да ви кажат.
Протестирайте и викайте национализация. Накрая ще ви одържавят още повече от доходите. Макар одържавят да не е точно понятие. Одържавят за лична полза обяснява нещата по-точно.
Няма нищо по-добро от пазарната икономика. Но е добре да е наистина пазарна. И властта да не играе с белязани карти и хора. Опозицията – също.
При нас нещата не се случват, както в европейските страни.
И това е най-важната причина, която ни прави нещастни.
Не можем нищо да променим и мълчим.
Така кръгът се затваря.
В публичното пространство има напълно рентабилен медиен царски пищов за теми и участници в медиите и социалните мрежи.
Да казвам ли нещо за желанието на политиците не всеки да има сайт, да добавя ли атаките между самите журналисти…кой на кого слугува, докато въпросите трябва да получават отговорите?
Доста тъжно.
В нормалните общества по важните теми хората не се държат като фенове.
Никой не си позволява да ги принуждава да се държат така.
Сигурно защото някои си имат Дон Кихот, други Артур, трети Жана д`Арк…ние…ние си имаме Бай Ганьо.
Че си го и` обичаме. И Андрешко ни е кумир…
Ето затова, всяка идея за промяна, която да направи живота ни по-добър и почтен ще бъде незабавно „приватизирана“ с проекти за политическо строителство – последно чух за партия „Орлов мост“…тъпо, наистина много тъпо, но …работи. Митозата е над всичко.