Кой е Пламен Горанов?

Това е момчето, което се самозапали във Варна. Причината и до днес не е ясна. Приятелите му говорят, че не е бил отчаян човек, но постъпката му е била отчаяна.

Ако става дума за самозапалване, то би трябвало Пламен да е оставил следа, послание. Засега такива няма. Само се говори за плакат срещу кмета и силови икономически субекти, но плакатът го няма.

От морална гледна точка да се говори от негово име в момента е недопустимо.

Самата аз се опитвам да разбера какво се е случило. Но е нелепо да се заменя недовършения разказ на Пламен с легенди.
Обърнете внимание, това се прави от интернет територи, зад които никой не знае кой стои.

И се сещам за една история, която мога да разкажа от 1л, ед.ч.

Някога във Варна имаше един плаж – Рибарския. Там за първи път беше отбелязан Джулая.
Когато на хората беше дадена инициативата да променят живота си, варненският плаж заприлича на най-лошото от Ница през 30-те години на миналия век. Така свободната инициатива сближи  реплика на Статуята на свободата/което си беше откровена простота/, Годзила и други бутафорни образи. Естествено, от чалга трудно се бягаше. Едно от малкото места, където човек намираше спасение от този звуков терор беше именно този плаж.

Една година плажът започна да се променя. Хората, които продаваха бира и риба изчезнаха, бяха заменени от други, които започнаха да предлагат други неща, предимно с висок алкохолен градус и по-висок ръст на печалба. Разбира се, територията на пясъка се смали, а достъпът до пясъка беше само през входа на заведението. Такъв беше достъпът и до повечето пясъчни територии по крайбрежната улица.

Думата обаче е за рибарския плаж. Там на пясъка изникна креват от ковано желязо с балдахин. Появиха се и  реплики на богинята Бастет на бутафорни постаменти… Едва ли, като култ на пазача на зърнените храни на египтяните, за които мишките са били конкуренция за храната. С две думи пълна еклектика. Което не би било проблем, ако достъпът до плажа беше  свободен и посещението на нахалните туристи като мен, не криеше рискове. И разбира се пясъкът не изчезваше…
Когато се създаваше тройната коалиция, малко след 8 сутринта, докато слушах пререканията в НС, един от живите пазители на територията с дивни крясъци ми извади метален бокс, защото не съм била затворила някаква врата. Излишно е да казвам, че преживяването беше стресово, защото зад гърба ми беше малкото ми тогава дете.Пазителят беше във видимо  особено нестабилно биохимично състояние. А спасителят, както и другите хора изведнъж се сетиха, че имат да свършат важни работи, далеч от случката. Възникна и скандал, тъй като лицето-пазител заключи въпросната врата и спря достъпа до пясъка.
Срещата ми по-късно със един от заместник кметовете беше също трогателна. Човекът, кършейки ръце ме посъветва да намеря на не помня коя буна полицейска кола. Отговор на въпроса, туристите така ли ги въдворявате на плажа  не получих. Само с мънкане ми беше обяснено, че плажната ивица е в правомощията на областния управител. Накратко, пуснах жалба до него, след два дни на указания служебен адрес получих уведомление, че жалбата ми е придвижена до полицията и прокуратурата. След около две ГОДИНИ получих писмо, чието съдържание бих обобщила – не сте блондинка. И това е истина, не съм блондинка. Но нищо повече. А промяната в годините на въпросното място включи дори табелки, указващи кой нямама право на достъп

„Внимание!!!

Граждани с ниска душевна и лична хигиена не се допускат до заведението.”

И това се охраняваше по описания вече начин.
От което възниква въпросът, защо не не само не получих смислен отговор, но и нещата не се промениха.
За тези, които не познават плажа ще уточня, че не по цялата ивица морето е подходящо  за  деца. Но до тези, които са подходящи  достъпът е затормозен. Да не кажа, че в последните години е невъзможен.  Рибарският беше напълно застроен. Инатливите в годинит туристи  бяха отказани дори чрез струпване на камъни на пясъка и в морето.
Тази и още доста такива лични истории бяха описани в книги в годините от наши и чужди журналисти като обобщение за случващото се.
Промяна нямаше.
Но имаше още странни случки. Даже и смъртен случай на човек, за който се чу, че е бил от „менажиращите територията”.
Появиха се и трансперанти – Да върнем варненци на плажа. Само дето плажът постепенно изчезваше.
Имаше период от време, в който имаше заведения от двете страни на пътя над плажната ивица. Една зима имаше епидемия от пожари, след която заведенията се подредиха само от едната страна.
Предлагала съм и на екосдружения да направим сериа от снимки на плажа…излишно е да казвам, че това не се случи.
Мога да разкажа още много други случки, за които в общества, знаещи, че демокрацията е ценност би имало съдебни решения.
Ние май не правим такива неща…тиририрам.
Създаването на легенди за Пламен днес също няма да доведат до съдебни решения. Опасявам се, че само ще подменят търсенето на истината за недоволството във Варна. Да не забравя да кажа, че в годините имаше и един набит областен управител. На него му писах, пък прокурорка ми писа, че не съм блондинка.
Това, което в момента се прави със създаването на легенди е точно за блондинки.
Варненци?!

Къде са вашите лични истории? Къде са фактите, които да принудят институциите нещо да  променят?
Или да дочакаме Годзила и в София. Модифицирана, като предлагаща достъп до ток…например?
Истината е, че когато се използват нелегитимни методи за налагане на икономически господстващо позициониране, чиято чел са нашите доходи е добре да намерим начин за промяна. Това не става с легенди. Това става само с факти.
На мен ми е лесно. Просто задрасквам територията, като място за летни посещения. Не го правя с удоволствие, просто не намирам легитимен начин да предложа промяна.

Едно е обаче да смениш мястото си за летуване, съвсем различно е да живееш там и да не опитваш да промениш живота си.
Това е.
Единствената гаранция, че животът ни ще се промени е …наказанието за всички, чието икономическо поведение води до вреди за обществото.
И тъй като въпросът е как се създават митове, не е зле да търисм и отговор на още един въпрос – кой ги създава…
А инак, описаният плаж изглежда вероятно така…не съм го посещавала напоследък инямам подобни намерения.
плажът без пясък