мече
Резултатите от референдума, станал популярен, като Белене очевидно не точно са изненадали. По-скоро са стреснали т.н. политическа класа. Защото все пак не е прилично толкова малко хора да гласуват.
Няма как обаче това да не е било ясно по-рано, при положение че имаме дългосрочния проект – „Янко и янковщината за Че Гевара”.
Третият, да ме прости, но не го запомних. Останалите орди вождове също нямат особен шанс да бъдат запомнени.
Това обаче едва ли е важно .
Странното е, че този модел в последните години доста успешно беше тестван във Варна.
Няколко мандата по ред.
Политическата класа не даваше на хората избор, предлагайки им кандидати, изваяни от клишето маргинал, с елементи на лудост.
Доброволно или не е въпрос, без повишена трудност. Странното е, че този модел трайно утвърди един нов вид диктатура, на кресливата простащина, стигаща до легализиране на икономическия натиск, ограждаща достъпа на всяка логична мисъл.
Простичкото послание на този вече утвърден модел е мрежа, осигуряваща някакъв минимален паричен доход и умелото боравене със страха, че отвъд този доход започва нищото. В пряка реч ни го казват хора, с отчетливи образователни и морални дефицити – „На улицата е гладно.”
Вината за успеха на тази мистификация за съжаление е на образованите и мислещите, които изпаднаха в състояние на трайна мълчаливост, за да могат футболни босове и други представители на ъндърграуда да бъдат вкарани в главната роля на омерзителното сапуненото риалити.
Колко е важно да има чалга?
Едва ли е осъзнато, но това е всъщност главният организатор на продукцията. Не казвам режисьор или сценарист… За това се изискват все пак някакви качества. В случая чалгата са пастите, с които щедро се замеря електората и той е щастлив. До степен, в която съвсем естествено отхвърля дори демокрацията.
Някога политологът Евгени Дайнов провидя срутването на тиражите на вестниците в желанието на тогавашните главни редактори да не се пише за политика.
Днес подобен сценарий виждаме на улицата. Икономически, това е доста изгодно, защото колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко трябва да се плаща да купуване и продаване.
Всъщност защо е лошо обвързването на партиите с икономически силните? Защото така се произвежда среда, която изисква малко инвестиции за управление. Защо е лошо медиите да бъдат подчинени икономически и чрез монопол? Защото така няма да задават въпроси и лесно ще бъдат принудени да тичат след „пърформансите”, които ъндърграундът послешно провежда тук и там, с усещането за месианство и социалност.
И така бодливата тел затвори кръгчето. Вътре сме всички. Омерзените, мислещите, викащите …Хайде познайте някой дава ли хапчета. Не, системата няма да направи тази грешка. Тя малко ли е вложила за всеобщото лудване, че сега да осигури достъп до лечение.
И така… резултатите от изборите зависят от психиатричния статус. Ще струва скъпо разбира се. Поне два пъти ще го платим.
Защото няма да избираме политики, а някакви други неща.