черната овца

Територията на кресливите
Те ми показват и казват, а аз чувам…

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.”

Представяте ли  си какво ще се случи, ако накарате студентите, чието лице и знаме е Стоичков, да продължат цитата…
Не дай Боже, самият модерен ляв да го продължи.

”Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий – плач народен!”

Христо Ботев

Понякога се чудя кой говори, какво говори и какво иска.

 

,,…я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.” ” Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.”

бяло зелено червено

И той говори ли говори…
Чак аз се обърках и заредих…
Жив е той, жив е! Там пред парламента,

потънал в лобита, крещи и обещава

……..

На една страна захвърлил партия една,

на друга коалиция на две строшена

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

….
Следващ репортаж по n-ския телевизор.

” Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък. И как няма да гледат? Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му играят зелени кръгове.”

Някак и тук се чувствам отделена  от атентата на агресивната неграмотност от разума си.

” Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”

 

Граматиката ми блокира.

Той управлява фалшиво.
Тя списва фалшиво.

Ние се давим във фалш.

Мисълта ми фалира.
Емигрирам си обратно при книгите.
Дори томчетата на Стивън Кинг не са толкова страшни.
Цитатите, цитатите да са живи. Тънката нишка, която все още ме свързва с разума.
123