За първи път ще цитирам себе си.*

Преди малко политик, председател на партия се опита да редактира в ефир въпросите.
5
За да съобщи, че предишната власт била овластила калинки, бъркайки партийна и изпълнителна власт.
Въпросът кой предложи Певски след известно колебание, поради заявления на Сергей Станишев отново е без отговор, поради традиционното за българските политици опровержене.

6

Защо е важен този въпрос?
Не само защото близо 90 дни хората протестират.

Важен е и защото отваря широко вратата за доста други въпроси, чиито отговори не знаем.
Не знаем чии са медиите, не знаем с какви пари са купени.

Знаем че процедури, които правят медиите зависими, са оспорени в съда от Европейската комисия. Проведените в края на управлението на тройната коалиция конкурси за изграждане на мултиплекси.
Липсата на отговори на тези важни въпроси отдавна е диагноза за сериозно заболяване, от трайна недостатъчност на свобода на словото до монополно положение, с елементи на олигархичност, чийто краен резултат е … подмяна на дневния ред в медиите.
И от отговорите зависи дали и кога е започнало сливането на политиката и медиите.
Въпросите обаче остават да висят от…2002 година.
По отношение на някои медийни особености на купуването и продаването на медии можем да съдим единствено и само по тезите, които са се променяли в годините.
2002 година
1

2

3

Както е видно, в годините много неща са се променяли, много участници са били постоянни, без оглед на смяната на политическите лица и съответните партии във властта.
Затова въпросът кой е Делян Пеевски е много важен.
5
И е само първият съществен въпрос, от тези чиито отговор не получваме от много години насам.
Защото, когато въпросите не само са без отговор, а и медиите „губят желание“ да ги задават, тогава се задават в мрежата.
В мрежата обаче се оказва, че също се намира кой да ти размаха пръст.
Без да броим трайните усилия, които някои партии полагат да наложат регулации и санкции за задаване на въпроси и споделяне на мисли.
*В по-кратък вариант, въпросите зададох като статус във Фейсбук.
Необяснимо, веднага се появи лице, размахващо пръст…
4
Тогава не обрърнах внимание и след опит за уточнение, се възползвах от бутона – блокирай.
Смущаващата е датата на публикацията – 2 септември.
Както и ето това фото, направено на 4 септември.
8

И въпросът е наистина логичен.
Дали т.н. опозиция няма „съвместни действия“ със сега управляващите.
На снимката се вижда „инсталация“, създадена от докараните оранизирано с автобуси привърженици на ГЕРБ.
Защото повече от очевидно е, че няма как аз да „организирам“ протестите, ако се върна към забележките на Атанас Димитров, който и да е той.
Наистина е важно има ли забрана за задаване на въпроси…защото това отговоря на друг съществен въпрос.
Законна ли е цензурата…
И става ли дума за „приватизиране“ на задаването на въпроси.
Дори в мрежата, благодарение на „съвместните усилия“ на парламентарно представените във властта и тези в опозиция.
Абсурдът в онази бяла, оградена сграда се свежда до това, че вътре би трябвало да бъдат представители, изпратени от народа.
Освен, че пребиваващите там имат особена представа за дейността си, на всичкото отгоре и влизат в ролята на адвокати един на друг, омесвайки се, като тесте мазни от упортеба карти.
Дали всъщност в бялата, оградена сграда не се помещава съюзът на собствениците на медии…
Защото всичко в България тръгва по медиен път.