На всеки човек, дори и добре да живее се случва да стигне до спешната травматология.
Как  оцелява в лабиринта на т.н. правила на Здравната каса?

Тук възможните верни отговори са три.
1. Ако живее в София, просто тръгва към Пирогов.
2. Ако живее в окръжен град, поема към спешния център с известни условности за начина на пристигане.
3. Ако живее в неокръжен град, чака линейка за спешния център или тръгва към дежурните лекари на най-близкия окръжен град.
Критерият, по който се преценява състоянието на пациентите е масимално „обективен“ – ако си се придвижил сам, не си спешен и минаваш по общия ред. Според правилата на общия ред, в неокръжните градове травматолози и хирурзи в събота и неделя НЯМА! Както и рентген.
За да бъдеш спешен, трябва да изчакаш да те превози линейка. Тук също причината е убийствено „обективна“, защото има GPS…
И това са само общите контури.
Сега се връщаме към възможно най-досъпния модел, софиянец с травма тръгва към Пирогов.
Как ще пристигнеш в Пирогов е без значение. На вратата има седящи колички. В моя случай на травма в коляното – неизползваеми.
Кабинетът за прием обаче е на първия етаж и до него се стига относително лесно, с подскоци и влизане на придружителя в ролята на жива патерица.
Екипите са с удивително добра ориентация и успяват да отделят спешните, от неедотам спешните случаи. С един поглед на доктора ми осигури  лежаща количка, преди да продължи прегледа. После  с количката  се добрах до  снимка.
Следват посещение в полевата хирургия, при мен се наложи заради източване на обилно количество кръв. Упойката не беше спестена!
Последната стъпка е посещение за обездвижване. Междувременно при същите полеви условия се прави ЕКГ, без значение колко и какви хора има наоколо. Приема се, че в състояние на болка, никой не обръща особено внимание на личното пространство. Разните там перденца са част от филмовия декор. В реалността ги няма.
Следват напътствия кога да се появите за контролна снимка и решение как да продължи лечението – консервативно, чрез обездвижване или с помощта на хирургията.
Държа да подчертая, че лекарите проявяват повече професионализъм и ентусиазъм, въпреки абсурдните условия, в които работят и вероятно на заплатите, които получават.
Успокояването на болката си е лична грижа в очакване на заветния ден за контролна снимка.
Контролната снимка обаче явно влиза в реалността на  20% липсващото финансиране.
Оказва се, че според правилата има нарочен кабинет за вторичен преглед, където обаче без направление от личния лекар, услугите са платени.
Ами това е.
Аз отивам до личния лекар, за да поискам направление.
Разбира се, постиженията на съвременната медицина, като шини за обездвижване също са в графата лукс, на стойност около минималната работна заплата.
Тук намирам за уместно да напомня, че става дума за спешен случай, счупена капачка на коляното.
Също така ми се иска да отбележа, че депутатите, без значение в управлението ли са или не, за последните месеци от годината ще получат 100% от възнагражденията си. Без да броим извънредните разходи за заграждения, полиция и организирани митингуващи.
В заключение, да не дава Господ травми в неокръжен град и изобщо извън обсега на стария добър Пирогов!
П.П. Моят работодател не може да крие доходите, които ми плаща. Допълнителните средства също автоматично насочват съотвестине  суми към здравното осигуряване. Очевидно обаче това са суми, които се използват от бивши и настоящи управляващи за мандахерцане из разни сметки, които никога не се изразходват за каквото са удържани.
#ОСТАВКА!