Комисията по култура и медии не прие бюджета, предложен от правителството в частта за културата и обществените медии.

Аргументите за обществените медии бяха повече от сериозни, криза е. Изненадата дойде от това, че управляващите не приемат сами предложението си, каквото и да значи това.
По-интересни са обаче някои не особено ясни взаимоотношения на определящите този бюджет, при настоящите резултати по отношение на свободата на словото у нас.
Няколко поредни години експерти по света и у нас отчитат, че пристан на свободата на словото са именно обществените медии.
Напоследък се правят няколко опита да се дискутира нуждата от промяна на либералната законодателна възможноснт партии да регистрират и лицензират телевизии, които финансират всички български граждани чрез субсидията. Не по-успешни са опитите политическата реклама да бъде обозначена, за да не бъдат подвеждани зрителите и слушателите. Разбира се и да стане ясно с какви пари се финансират, #КОЙ ги финансира и платени ли са данъци за тези пари.

вестник атака

Това не е безплатен вестник, левият.
Десният в случая е негов огледален първообраз.
Това не са вестници, това е пропаганда от най-долен тип.
А всичко това финансираме с парите си от субсидията.
Да казвам ли добро утро…като коментар.
След протест левият вече няма да се разпространява безплатно в метрото.

Връщаме се към ограничаване на медиите, които спазват етичните правила в професията.
И така #КОЙ отреди намаляване на бюджетите на обкествените медии.
В частния случай само два примера за членове на кабинета на културното министерство.

дпс

Велислава Кръстева  от 2004 г. е ръководител звено „Връзки с обществеността и пресцентър” на ПП „Движение за права и свободи”

„България без цензура“ – кампанията в подкрепа на гражданското общество, започва от 16 септември, обяви Бареков на пресконференция.

Форматът е продуциран от най-успешната продуцентска компания у нас – No Frame, която е собственост на политика, журналист и общественик Емил Кошлуков, стана ясно на въпросната пресконференция. Емил Кошлуков  малко по-късно излезе от фирмата.

Продуцент на Гергана Стоянова в ТВ7 е No Frame.
Депутатите Стефан Данаилов и Мартин Захариев от БСП изразиха недоволство от цифрите.
В момента Европейската комисия води дело срещу България за провеждането на търговете за мултиплексите.
Доста разследвания потвърдиха собствеността водеща към където трябва и където силни са тези, чиите имена не трябва да се споменават…дори и в DW.
И какво излиза накрая, медиите трябва да преговарят по закон и да сключат договори за излъчване с мултиплексите, от които зависи колко пари от бюджета ще отиват за излъчване и колко за програма.

А за по-сигурно, обществените медии ще получат по-малко средства, по правила отредени от свързани лица с онези, чиито имена не трябва да се споменават.
Схемата е позната от предишни години, бюджетът на обществените медии се намалява с усмирителна цел.
Изненада поне за мен е липсата на коментари от колегите, познати с емационално заредените си позиции, с политически мотиви.
Преди години Велислава Дърева и Явор Дачков коментираха как държавата се управлява по телевизора, заради почти денонощното присъствие на Бойко Борисов в битността на премиер.
Къде са те сега също е любопитен, но второстепенен въпрос.
И за да не бъда обвинена в пристрастие към тази или онази власт прилагам и един стар коментар по темата, след което някак естествено бившият генерален директор на БНР Валерий Тодоров елегантно ограничи ефирните ми изяви. Не само на мен, разбира се. На екипа на сутрешния блок, бе заявено с лексиката на  ректора на УНСС да направят място на младите. Редакционните колегии също елегантно бяха отстранени по своеобразен начин първо с покана да спрат да проявяват активност, а по-късно чрез държане в състояние на нелегитимност. В резултат синдикатите се „отблагодариха” чрез подкрепа на цитирания вече бивш директор за втори мандат.
Това е обаче е обзор на стари дела и документи…
дата

Пак ще се срещнем, след…22 години

10 ноември 2011 г. в 13:22

Не зная кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета и отделните порции в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември. Двадесет и две години след 10 ноември това е един доста формален акт. Затова реших да предизвикам себе си, като  се замисля не така формално за бюджета за култура.

Формално за култура тази година се отпускат повече пари. Поканените гости в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, тези които всъщност създават културата днес тук и сега, попитаха защо да се радваме на 13 милиона повече, когато реалното намаление е 0.1 процента?

Формално, за протокола, депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа “За”, 7 – “Против”, един се въздържа. Ако преди години за култура се отпускаха 0.6 % от БВП, то те сега са 0.5%.

И победителят е………чиновникът от Министерство на културата. Кой, кога и как е предложил намаляване на бюджетите на губещите в това раздаване нямаше кой да каже. Министърът на културата за втора поредна година блесна с отсъствието си – отбеляза опозицията , която инак рутинно и съвестно изпълни парламентарната си роля да не е съгласна.

Именно дъхът на формалност обаче ме накара да се замисля над няколко образа, дошли отвъд суетата на продоволственото оцеляване.

Колко е важно да бъдеш сериозен? – по Оскар Уайлд или по който друг си изберете…Борисов, Дянков, Рашидов и пр./“Колко е важно да бъдеш сериозен днес  в Театър Българска Армия /

Когато днес си спомням за това заглавие, дали всъщност не е редно да се замисля – Колко е важно да бъдем грамотни, колко е важно да бъдем честни не заради заплахата от продоволствени или трудово-правни беди. Просто заради себе си!!!

Хляб за оцеляване и вино, заради истината. Както е стигало някога, така може да стига и днес. Е с пожеланието на виното да не се гледа в прекия смисъл.

Останалото…останалото е просто отражението на потребителския ни статус в очите на околните и главно на тези, от които зависим.

На виното можем да погледнем като на посещение да кажем на постановката – Кълбовидна мълния /днес ва Народния театър/. Може пък да видим изведнъж в една метафора, реалността. Реалността, в която чиновникът се качва всеки ден по стълбите до шести етаж, където работи и си мисли как ще каже всичко на шефа си. И после…после нищо не казва. Сега си представете как Бай Ганьо изкачва стъпалата до шестия етаж. И не, не се усмихвайте, точно той няма да се изкуши да използва асансьора! Как ще се лиши от хранителната среда на коридорните клюки, тъй важни за административното му оцеляване.

Дали Бай Ганьо ще каже – Царят е гол?

Дали ние ще кажем?

Дали царят знае, че тези, които му казват че е гол не са истинските му приятели? Дали тези, които обсъждат новите му дрехи не стискат вече камъни в джобовете си, за да са готови за края на царуването…

И нещо друго важно бихме могли да кажем.

Царю честити, днес тук и сега има хора, които разпределят порциите. Сигурно е, че техният хладилник е пълен. Казваме го, защото не ни пука нашият дали ще е пълен.

Бюджетът за културните чиновници е вързан. Формулата, на която разчитаха кинаджиите, за да продължат да снимат филми е под въпрос. Да ходят на кино..или да се снимат. Все пак имат избор.

Да живее чалгата! Я в какви прекрасни дрехи е облечена. Днес, тук и сега силиконовият морал и модата на перхидрола са най-сигурният начин да посетиш Дондуков, да се снимаш…Нищо, че ликът ти някога е бил все пак ограничен от кумова срама до шофьорските кабинки на ТИР-овете. Нищо против украсата там и против Лепа Брена. Обаче, все пак да питаме…въженцата сами ли да си носим или от профсъюза ще ни ги отпуснат….тогава, когато ни иде да се обесим, защото имаме нахалството да не харесваме чалга…..

Да се говори за пари е особено чиновническо занимание. Очевидно, чалгата е най-добрия музикален фон за това….Свободата, за свободата спорът се води в един рекламен слоган – “Свободата….саламът.” Стига толкова, криза е, има рестрикции, трябва да има салам!

Но това за порциите и хората, които ги разпределят е актуална новина всеки ден. От нас зависи тя все пак някак с прилазване и на прибежки да влезе в медийния дневен ред.

И да ви кажа от личен опит. Дори да кажете на царя, че е гол и че някъде из етажите някой безобразно разпределя порциите, ще се направят на глухи. Което съвсем не значи да се откажем.

Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден. И не със скачане. Но пеенето в конюнктурен хор е тъпо…мноооого тъпо.

дон кихот

Министрите идват и си отиват! Ние, оставаме. От нас зависи как. Дали ще кажем „Царят е гол!“, а порциите ги разпределя анонимникът Х е от значение главно за нас самите. Важно е ние да опитомим властта, да и` напомним, че тя може и да „разпределя порциите“, но това първо е временно и второ тези порции ги плащаме ние, а не те.

И още нещо, като се замислих за обиколките на Земята се сетих, че има едни дето искат някой да я спре, за да слязат. Това дали е полезно за българската демокрация….да слизаме?

Политическата коректност вчера, днес и утре е важна за демократичните страни в света.
Видно е употребата и` е разнообразна по света и у нас.

Политическата коректност прикрива  твърде явно политическото удобство и конюктурните интереси. Последните, са по-вечни от приятелите, помагат на когото трябва, когато трябва.

Отговорът на въпроса защо, обаче е труден. И поради изобилието от нелицеприятности, често бива бързо смитан бързо и ловко под килима.

По света, това все пак оставя някакви следи, у нас е рано да се каже.
Има ли политическа коректност у нас?
В България доста политици, журналисти и други, за които говоренето е въпрос на служебно задължение или е просто занаят знаят, но мълчат.

Досущ, като в описаната от Хр.Ботев среднобългарска кръчма ненадейно орхабряват с чаша в ръка, сред приятелите,… запяват революционни песни. Е, някои в театралната зала, което е една малка добра новина. Но на сутринта, забравят какво са пяли и слагат политическата услужливост в джоба, готови на велики дела.
Още малко помощ от класиката.

Какво да се прави?
На първо време, театралите да запрятат ръкави и да създават културни събития, които да родят общност от съвременни хъшове!

Ей, спешно, чухте ли!!!
Всъщност днес е най-доброто време, освен езика на Езоп да съпреживяваме и стари навици на стари българи, за които думата свобода е била нещо различно от пряк път до комисионна и други доходи, удобно поднесени под масата.
Защото е срамота днес, тук и сега да не бъдем дори политически коректни.

Да, политическата услужливост носи лични дивиденти, но с обидно кратък срок на годност. Едно по-съсредоточено вглеждане обаче няма да ни навреди.

Дали е добре за българската демокрация да се стряскаме нощем от истината? Дали усилията да се самозалъгваме не са с прекалено висока цена?

Разбира се, нищо в природата не се губи.

Разбира се, в обществото всеки си плаща сметките, понякога без даже да си дава сметка за цената.

Много мъдри хора, в дебелите томове са описали колко е висока тази цена. Съвсем друг е въпросът за какво се използват тези томове.
Преди 22 години имах една любима значка. На нея пишеше –„ Защо Титаник, а не Аврора?”. Ако някой тогава ми беше казал, че през 2013 година въпросът ще продължи да е актуален никога, ама никога нямаше да му повярвам.

Днес кротко ще плащам високата цена за липсата на мъдрост…
Въпросите не бива да са по значките.

Трябва да се задават. Трябва да се търсят отговорите. Инак….
Инак, докато по света хората знаят, че политическата коректност е нож с две остриета, у нас никой не подлага под съмнение политическата услужливост. Разликата е като между предметно-действеното и абстрактно-логичното мислене.
Резултатите?
Услужливо медиите ще се продават като зарзават.

Услужливо, тези които си позволяват да търсят отговори ще бъдат наричани зарзават и тайно и полека, без да стачкуват ще видят отблизо локаут…без стачка.
Резултатите?

Услужливо ще се радваме на политически удобни коментари в медиите, които изчезват по-бързо от звука и картината в ефира, които избледняват по-бързо от нискокачественото печатарско мастило, без да оставят следа.
По света хораха казват:
Долу политическата коректност!
У нас…има ли кой да каже:
Долу политическата услужливост!
И кой ще се осмели да каже : „Царят е гол!”……………..
Защото хората, когато са малки се учат в игри и от приказките. Когато порастнат трябва ли да чакат децата им да го кажат….
Царете малко или много винаги са голи. Някой трябва политически коректно да им го напомня. Умните царе знаят, че това е полезно за тяхното здраве. Като ги подсещат се обличат.
Не автоцензурата е враг на свободата на словото, а специфичната комбинация върху възможностите на журналистите со малце пари и со малце администрация да бъдат укротявани.

Опърничавите за назидание на другите, които имат по-нисък праг за агресия към свободата да излагат истинските факти.

опера

Драги слушатели и зрители, не става дума само за вашите пари, а за контрол с вашите пари какво ще Ви казват медиите.
#КОЙ го прави е вече твърде видимо. Свързани с властта и опазването и`.

Вече не става дума само за вашите пари, а и за вашите мисли.
пилета

П.П. Това е личен блог, което значи, че е част от личното ми пространство.
Което пък значи, че никой няма право да публикува моите си мисли.
Който желае, би могъл тук да коментира с нужното уважение към фактите.
Правя изрично това уточнениe, защото се случва да не се прави разграничение …

Advertisements