Липсата на достойнство в заиграването за рейтинг е нещо особено подтискащо.
Влудяващо направо.
Има едни часове на кошмара, когато на стената ми се появяват разни цитати и опорни точки, препоръчани за по-успешното  слугуването на продоволствения нагон да се чувстваме значими. Нещо, като кривото огледало, което отговаря – ти си най-умен а света….
Приказка, с неочакван кошмар…
Имало едно време един страшен чичко в политиката.

Първом каза, че е милионер в зелено, после обясни трайността на доходите си с обръчи, а накрая се самообяви за главен сервитьор, който оразмерява и насипва дажбите. Без да броим хидроинженерния му гений.

ДС закалката даже го „спаси“ от технически пипер.

Тогава толкова се прочу, че един американски блогър реши да не се депресира с кадрите от случката и пуска танцуващото куче със сомбреро.

Чичкото, като опитен вентрилоквист след това си намери лице, което използва като политически корем. А може би дори повече от едно.

Днес главният корем каза, че партийните субсидии били увеличени, защото хората искали. А искаха, защото бяха накарани да бъдат наивни и да повярват, че има обръчите имат край.

Това е наистина най-тъжното нещо на света. Да се разказват такива приказки…
Имам подозрението, че  е най-ниската цена, която хората плащат за да сключат сделка с бизнес патньора на Дориан Грей.
Не изключвам това да е някакъв езически ритуал за политическо вуду.
Нямам представа колко се плаща за написването му и не съм склонна да проврявам.
Не ми стига разумът за да си обясня съдържанието на цитатите, които ми минаха през очите в една от социалните мрежи, преди разумът да поиска убежище от новите трубадури на т.н. четвърта власт и котсуматорите и`.
Просто се събудих в час, когото не кошмарите крещят.
Къде ми е бутонът…

shutdown

Подир цитатите, наместо овце за броене  има само степ от думи, нагарчащи от химията на лудостта, присъща на онези хора, за които оцеляването в лудницата е самоцел.
Как беше онзи виц…
Вървял си един в коридора на лудницата, водейки кутия кибрит на „повод”.
Срещнал го доктора и питал какво прави.
Човекът отговорил, че дърпа кутия кибрит на конец.
Когато докторът се скрил, се обърнал към кибрита и му казал – Шаро, излъгахме го!
Аре, лягам си обратно. Не ми се изграе на перверзията ВСИ ОСВОБОДИТЕЛИ, които ми определят среща в Lafka.
Календарът сочи, че е 30 ноемри, а те 31 октомври.
Освен това не разбирам езика на Кашпировски.
Никога не съм го разбирала. Усещането е като след онези пакетчета „степ”, с които децата си боядисват косите.
Силно се съмнявам обаче, че после огледалцето от лайкове им отговаря убедително.
Какво видях ли?
Ето това.

Desktop7

П.П. Сега нямам сили да цитирам авторите.
Може би по-късно.
Приятелите ще разберат.
Що не станах професор…