Изображение
Някога, когато бях дете християнските празници бяха забранени.
Дядо Коледа идваше тайно, в четвъртък тайно боядисвахме яйцата, в събота тайно месехме козунаците.
Е, понеже не можехме тайно да отидем в храма, по телевизията явно пускаха хоивудски касоразбивач, а край храма имаше милиция и бдителни съседи-съгледвачи. На семейството ми се бе паднал един чичко-журналист.
Тогава ходехме в храма на Великден, сега не.
Сега ходим след празника в храма.
Напоследък по празници се хващам, че не ми се гледат репортажите и новините.

Изображение
Синът ми има детски спомени, но отдавна.
Последният му е как сме направили „стени и покрив над него“  с телата и ръцете си.
Предполагам,такива спомени вече кътат калоферци, откак миналата и тази година да попаднаха в телевизора.
След като изгледах няколко новинарски емисии само се чудя какво стана ясно и какви спомени ще приберат в чекмеджетата си днешните деца.
Изображение
Християтството е дълбоко лично преживяване и трябва да научим децата на това.
За да не заприличат на нас, дето вече само крещим и имаме нужда от все повече адреналин.
Вярата не ще адреналин, иска тих размисъл и смирение. Не послушание.
Смирение, което да ни накара да започнем да се изслушваме и да не си крещим.
Защото, когато се изморим да си крещим, започваме да стреляме.
Изображение
Трябва да се научим и на друго, да знаем какво се е случило в библейските времена и какво отбеляваме всяка година, на всеки празник.
Рождество е Коледа.
Възкресение е Великден.
Богоявление е Йордановден.
….
Ще е добре да следва продължение.