Защото хората, уловени на видеолента също, както на снимка, казват повече от 1000 думи.

И така, в недалечните времена, когато Литва и прибалтийските страни се откъсваха от мечешката прегръдка, настана глад и бедност.
Клипът, който така и не успях да намеря е от площада там.
На площада гладни и на студено литовци свирят Одата на радостта.
Вторият клип е от тази година и е от Одеса.
одеса

Третият клип е от самата Европа, от 2012 година и е гледан над 4 милиона пъти.
европа

Та това е моята Европа.
Не чалга сюжетите или измислените дискусии от Левитан в женски образ от една гражданска квота. /няма да я споменавам конкретно, заради предизборната кампания/
Сигурна съм, сещате се за кого говоря. Ако не сещате, новините и предизборните хроники ще Ви подсетят.
Истината за Европа, разпокъсана на Втората световна война, разделена на сфери на влияние е планът Маршъл.
Носи името на тогавшния държавен секретар на САЩ – Джон Маршъл.
Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от юли 1947. През този период 14 милиарда щатски долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейската организация за икономическо сътрудничество.
Политическият подтекст на този план, който в официалната си част е икономически е записаното в него изрично условие, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти. По тази причина Испания и Франция изгонват комунистическите си представители, които печелят изборите след Втората световна война, за да получат право на участие в плана.
Сталин не разрешава нито една страна да се включи от съветската зона и го намира за „много опасен”.
Путин сега също провижда опасност и забранява дейността на всякакви чуждестранни фондации.
А в „зоните на обич” виждаме открита пропагандна война срещу гражданските обединения, очевидно подпомогната финансово, от мечешки източник.
Според създателя на плана, Джон Маршъл – „Като работим за наше добро, работим за доброто на света.“ Планът в крайна сметка е изгоден и за САЩ, което по никакъв начин не омаловажава постигнатото.
Така в Западна Европа европейците се научиха да не се мразят и заживяха човешки, згърбвайки военните си конфликти.
Сега пак изгледайте двата клипа и сравнете хората, които свирят Одата на радостта.
И си спестете политическите коментари. Защото важно за хората е как живеят, а не чии фенове са.
Няма нищо по-лошо от войната.
Може би има, необявената война, която икономически мачка хората и ги прави несвободни. Дори да търсят решения как да живеят човешки, без да се мразят.
В Европа няма война, кой праща зелени човечета и маскирани такива е повече от ясно.
Ясно е и за кого войната е допустима.
Ясно е и кой анексира територии.
Честит празник на Европа!