По правило медиите трябва да са на страната на хората, но зависят от хората на власт.
Защото те определят правилата.
Защото те определят дали ще се спазват.
И защото пак те определят дажбите от финанси на европейски и държавни пари. Без да броим рекламния пазар.

Това са законите на малките пазари.
От своя страна пък хората на власт, зависят от медиите. Само те могат да увеличат „срока им на годност”. Но това е утопия. Не само на малките пазари.
В задачката по правило има хора, които просто в даден/дълъг/ период от време са на различни места и това им дава право да нарушават писаните и неписаните правила.
Това обаче няма кой да го каже. Но е видно дори от самолет.
Точно това накара хиляди да излязат на 14 юни 2013 година, без да се возили в самолет.
Кое точно не е ясно за хората и медиите в задачката?
И какво пречи да се реши задачката? Уж имаме правила, уж има институции, създадени, за да прилагат правилата, а не се получава. И защо излиза, че е утопия. Не само на малките пазари.
След световната финансова криза първото, от което хората се лишиха бяха културата и медиите. По света вестниците масово фалираха, у нас се увеличиха. И някой плати това.
Ето това е задкулисието. Плачащите.
Има и други задочни участници. Изповядващите максимата, че това не се отнася до тях, но отказващи да искат ясни правила.
Това е то.

В менюто следват идеология и предизборни порциони, но това не са новини.
Изключено е и да са коментари, просто са дрожди, подправени с емоции за продан.
Има хора от които зависи това токсично информационно блюдо да не се консумира, но се налага да се заяви позиция. И да се отстоява.
Не зная как по-просто да го обясня.

Спешно трябват нови правила в медиите.
И спазване на наличните.
Освен ако не искаме да живеем по законите на задкулисието.

И се налага всички да се потрудим.
За да са достоверни новините и коментарите да не са купени от когото трябва.
Журналистите да казват истината, хората да ги подкрепят, а политиците да спрат да злоупотребяват с влиянието си.
Защото всичко е до време.

На фалшивите рейтинги срокът на годност винаги е обидно къс.
Нищо, че политиците ни не са чак пък толкова обидчиви.
По европейските земи хората знаят, че информацията струва пари. И ги плащат, защото колкото и невероятно да звучи не вярват, че се успява само с простотия.
Жълтата преса подменя дневния ред.
Толкова отдавна това е ясно…
Може ли един шеф на тото-то да си купи толкова много медии?
Може ли години наред никой да не забелязва монопола?
И може ли после всичко да се обърне на Лафка, като качество?
Може ли да има два етични кодекса?
И може ли жълтата журналистика да определя дневния ред на обществото?
Какво е свободата за четвъртата власт? Да говорят хората, които бранят правилата, а не ги „притежават”.
Толкова отдавна е яДно…

222