Човек и добре да живее, един ден започва да си търси акта за раждане.
Естествено, тази изнурителна история завърши с неуспех и поех на път към общината, в която съм се родила.

Това разбира се е трудна работа, докато се установи коя е напоследък. Разбира се, луксозната услуга човек да провери коя е административната единица, от която да поиска копие на документа няма.
И така в 9.30 сутринта попадам в съответната община. Усмихната служителка поема личната ми карта и се отправя в незнайна посока. Връща се и ми заявява, че няма данни за такова раждане. Аз прихвам и отговарям, че нямам съвсем ясен спомен за събитието, обаче имам свидетели.
Тя усмихнато ме прекъсва и казва момент. Говори с някого по телефона, записва си нещо на едно листче и ми го подава с указание къде да отида.
Поемам към точната административна единица с един луксозен трамвай. Споделям снимки в социалната мрежа и докато още се возя, получавам като отговор сходни снимки от Германия.
ббългарски трамвай

ггермански трамвай

Със съжаление слизам от трамвая в студа вън. Качвам се по стълбите, няма асансьор, отивам на гишето, където вече за моя изненада ме очакваха. След 1 минута получавам документ, за да го видя и одобря.
Разбира се, одобрявам, правя две крачки, плащам си таксата и получавам в плик документа с указание, че квитанцията съдържа лични данни и не бива да я хвърлям в кой да е контейнер. Благодаря и се отправям към изхода, където има цветни контейнери. Чак тогава разбирам смисъла на предупреждението. И още повече се замислям за ролята на човека в администрацията.
Всъщност, акта за раждане ми трябва, за да ми бъде издадено свидетелство за съдимост,такива са правилата.
Поемам към съдебната власт. Стигам до бившия столичен нотариат и минавам през КПП, като граничен контрол. В прекия и преносен смисъл на думата.
Вътре се щурат разни хора, но аз решително се насочвам да изпълня дословно инструкциите, които са ми дадени. Вземам формуляр и опитвам безуспешно да задам въпрос колко да платя за експресна услуга. Нареждам се на друга опашка, на която пред мен са 7 човека за две гишета. В това време двама приятно разсеяни чичковци се опитват да минат отпред.
Стигам до финалната трета опашка, на която получавам заветната хартийка, че не съм осъждана.
За какво Ви описвам всичко това ли… всъщност имам въпрос констатация.
Кой по дяволите държи четвърт век администрацията в състояние на аутизъм и не иска едната да си говори с другата?!
Бог да поживи двете служителки в общините, Бог да помага на хората, искащи справедливост или най-елементарна услуга от съдебната система.
Това е моят личен доклад по партньорския механизъм вътрешен ред и сигурност.
А според един художествен образ, България прилича на котка. Та пишете тази история котешка с щастлив край.
Европа
––
* eдна действителна история