мълчанието

За разлика от дипломатичния политически ефемизъм – хората говорят, а политиците се съобразяват с тях.
Сигурно защото кои хора да говорят като граждани или експерти е непосилен избор за политическата класа, пък те си имат копчета за медиите. За някои други власти – също.

Какво казаха политиците в телевизорите, без да броим напомнянията на финансвоия министър Владислав Горанов към депутата Мая Манолова, че само тя може да печати пари и дупликата, че ГЕРБ могат да печатат дълг и бюлетини.

Никога не сме използвали ресурса на управлението по време на делата, каза Цветан Цветанов.
Толкова лесно ли гравният прокурор може да бъде подведен? /въпрос от студиото/
Не са ме галели, когато съм бил в опозиция или на власт. Времето те прави много по-силен. Никога не използвай методите на опозицията.
А за ратификацията на дълга, работата е свършена в почивките при срещи. Всичко е въпрос на оптимизация и прецизни сметки.

Изобщо развръзките в политическия театър се извършва в кулоарите. Толкова по-жалко, че няма включени риалити камери там.
Човек да се зачуди дали къщата на онзи брат, дето вижда всичко не е свободна за целите на управлението.

Всичките скандали в държавата са тръгвали от ДАНС според Цветан Цветанов.
Плаващите мнозинства ще продължават. Политическият автомобил е добре комплектуван с резервни части. Докога Патриотичният фронт ще участва не се знае, то е въпрос на политическо осъзнаване колко власт имаш. Трябва да се зададе въпросът дали политическият лидер на АБВ е е бламиран от парламентарната си група, според Янаки Стоилов.

Това палачинки ли са? /въпрос в студиото/
Георги Първанов поиска да се извини на избирателите, защото изявленията не са били ясни. Това гласуване на групата е грешка. Става дума за разминаване, но това не е оправдание. Хората си мислят, че обещанието на финансовия министър има ролята на ратификация.
Хората трябва да знаят какво се случи в парламентарната зала, групата е единна, но политиката на партията бяха пренебрегнати и ще поставя оставка пред Националния съвет на партията. Театър би било ако Първанов обяснил, че гласуването е победа. Трябва да бъде искан вот на доверие от Националния съвет.
Позицията на Ивайло Калфин е морална. Различията са политически.
Да бъде „помолен” Ивайло Калфин да напусне правителството е крайна мярка.

Аз игри не играя, ние водим принципна политика.

Вие можете да не играете, но друг да играе. /Реплика от студиото къв Радан Кънев/
В директно включване поканените някои политически сили не се явиха.
Някои се явиха.
Жельо Бойчев от БСП лява България и Валери Симеонов от Патриотичен фронт бяха дошли рано-рано в парламентарните кулуари. Последната грижа на последния била от къде са изпаднали, защото не били партньори. И двамата задаваха въпроси към Радан Кънев. Симеонов в кулуарите бил си казал други неща с него, а Бойчев се чудел какви са мнозинствата в момента. Как ще излязат от залата на парламента било важно според Бойчев, който напомни на Кънев, че бил казар вчера нешо подобно.

През съдебната реформа и перз властта щяло да стане ясно дали Движението за права и свобода искали да се върнат във властта. Няма ново мнозинство, няма промяна в позицията на Валери Симеонов, мотивите му водят до гласуване за, а не за въздържал се, отвърна Кънев. Който не прави компромиси е в кюшето на политиката и нищо не променя.
Много компромиси ви се събират. /Реплика от студиото/
За да се промени нещо в политиката трябва да се правят компромиси.
Покрай участието на Ивайло Калфин било приемливо за Патриотичния фронт доколкото да ограничава „майчинските” за повече от три деца, за да могат „циганките” да не печелят от раждането на деца напомни Валери Симеонов.

С какво ще печелим туристи и какви „транспорти услуги” във въздуха ще ползва властта още бе дискутирано. По-рано бе припомнено за джипа на една независима депутатка, който стои паркиран по странен начин в един МОЛ.

Една оставка беше предложена в ефир. В останалите пояси на публицистиката и новините ще разберете реакциите. Ведна га след женските предавания и сапунените сериали.
В рубриката „Помогни си сам” говорят хора, които са си направили сами тротоар, властите не се интересуват, а шофьорите рушат изграденото. Някакъв кмет също се появи и се оправда с инфраструктурата. Работел ежеседмично от 2011 година. Калта и локвите се видяха.
Къде са набутани хората, които си нямат партии вече отдавна не е ясно. Те са мнозинство, с което никой не намира за нужно да говори.
Защото са склонни да задават въпроси за необяснимите компромиси.
Дали задължителното гласуване ще промени нещо никой не може да каже.
С тези хора трябва да се говори.
Не да бъдат преследвани, обаче това е друга тема…
Както е тема и това, че Европа не намира с кого във властите да говори, а наблюдава случая КТБ.
без